Автобиографично

Ако трябва да се опиша само с три думи то те най-вероятно биха били – странна, непостоянна, любопитна.

Освен това съм страстен книголюбител, коткофил, начинаещ градинар и дипломирано кошче за душевни отпадъци. Но най-вече съм археолог. Не “археоложка”, а “археолог”. “Археоложка” звучи тъпо.

Любимите ми цветове са синьото и зеленото, а понякога /особено през есента/ и златисто-кафявото.

Обичам дългите самотни разходки, миризмата на прясно разкопана пръст /чиста професионална деформация си е това/, бялото вино,  задушевните домашни купони, семейните кръчми, произведенията на сладкарското изкуство и пътуването.

Ако има нещо, което наистина да мразя това е да ме карат да бързам. Независимо за какво става въпрос. В крайна сметка, ако изтървеш влака светът няма да свърши. Ще си купиш сладолед, ще седнеш на някоя пейка, ще се усмихваш на преминаващите хора, защото това ще им подобри настроението /независимо от риска да те помислят за идиот/ и неусетно ще дойде и следващият влак.