Light and Darkness

Все още посрещам рождените си дни с неподправена детска радост. Все още се чувствам истински щастлива от момента, в който се събудя до момента, в който заспя. Дори и не ми хрумва, че това е денят, в който остарявам с още една година.

Е, ако трябва да съм честна вчера по някое време се присетих и за тази работа с остаряването. Не е особено приятна от чисто физическа гледна точка. Но от всякъде другаде погледнато порастването с още 365 дни си е бонус. Повече преживени неща. Повече хубави спомени. Прочетени книги и намерени приятели. Повече опит във всяко едно отношение. И въпреки всички хубави неща, съпровождащи рождените дни “28″ си е сериозна цифра. Не непременно депресираща, но определено леко стряскаща. И много притеснително близка до “30″-сет. Не, че светът ще свърши, когато дойде “30″ - сет, но ще стане малко по-неуютен, както стана, когато дойде “20″-сет. Въпреки, че тогава усещането беше по-скоро, като освобождаване. Въобще това кръглите годишнини са странно нещо. Като ударите на стенния часовник в дванайсет в полунощ. Уж удари, като всички останали, а всъщност изправящи те на нокти и изпълващи всичко наоколо с обезпокоително напрежение.  Но това са едни такива не особено приятни мисли. Сериозно повлияни от леко превишеното количество водка с малинов сироп и факта, че в понеделник никой не е настроен за купони и рожденика волю - неволю си ляга преди полунощ. И има време за мъдри мисли за живота, Вселената и ваденето на корен квадратен, който, както много добре знаем се вади по-трудно от кръглия корен.

Абе, рождени дни… никога незнаеш да плачеш ли, да подскачаш ли от радост. Или просто да духнеш свещичките и да споделиш с приятели върховното удоволствие от яденето на ненарязана двуетажна торта с лъжица.

Личен поздрав към мен си на патерици с песничката на крокодила Гена…           

Аз по принцип не се интересувам от политика. Скучна ми е. Не искам да се дразня излишно и въпреки всичките ми усилия така и не успявам да запаметя всичките партии и партийки, минали през българския политически небосклон през последните 129 години. За световния небосклон да не говорим. Но последните два дни нещо не ми излиза от ума: аджаба какво е общото между световната политика и часовника на Джордж Буш - младши?

Толкова коментари чух по въпроса, толкова пъти го дадоха в централните и недотам централни новинарски емисии, толкова се изписа по този въпрос, че човек като мен, който и представа си няма от съвременното политическо състояние на света остава с впечатление, че сме паднали до там да се занимаваме с един часовник вместо с държавните дела. Ама това бил часовника на Буш и му го свили албанците, видиш ли. И остави настрана часовника и настрана албанците /горди мюсюлмани по между другото, при които за кражба наказанието не е никак леко/, но големият въпрос е - как са успели да “преборят” прословутата охрана на уж най-пазения човек в света? С викове и ръгане с лакти! То набеденото за враг № 1 целокупно мюсюлманско братство е способно на всичко, но чак пък такива свръхспособности…

   Както и да е! Всяко чудо за три дни, както казват старите хора. Утре вече никой няма да се сеща за прословутия часовник. Ако имаме късмет след някоя и друга година за нищо Бушово няма да се сещаме. А засега силно препоръчвам на охраната на американския президент да прибира всички негови лични ценни вещи на сигурно място преди всяко излизане на разходка.  

Дъждът барабани по первазите и прозорците. Водата се стича по улицата, като тъмна и буйна река, мечтаеща да стигне морето. Вали от толкова дълго, че мислите джвакат в главата ми.

Джвак, джвак, джвак….

Сега му е времето за меланхолично настроение. За чаша кафе с мляко, шоколад с пълнеж и Оскар Уайлд.

Сега му е времето за кутията със спомени, старите приятели и Едит Пиаф.

Сега му е времето за първата любов, първата самотна разходка в парка и “Казабланка”.

Сега му е времето за…  ”Long as I remember The rain been comin’ down. / Clouds of myst’ry pourin’ Confusion on the ground. / Good men through the ages, Tryin’ to find the sun;
And I wonder, Still I wonder, Who’ll stop the rain…”