Несериозността, като начин на употреба
Много ме бива да започвам разни неща. А още повече ме бива да губя интерес към всичко започнато само месец-два по-късно. Въобще креативна личност, въоръжена с огромна доза мързел - това съм аз. Би трябвало да ми е поне малко неудобно от мен си, но странно защо ни най-малко не ми е неудобно. Напротив - изживявам се, като напълно пълноценно, обществено полезно човешко същество. А не бива….
Както и да е… Последните почти два месеца бяха изключително странни и доста депресиращи.
Скарах се с нашите. Основно с майка ми. И в следствие на заформилия се скандал /защото този път категорично отказах да си мълча, докато ми се крещи колко ги е срам всичките ми роднини до девето коляно от факта, че не се развивам по предварително подготвените за мен планове/ с родителското тяло от женски пол не си говорихме около месец време. Добре, че вече не обитавам старото семейно гнездо… Най-много от цялата ситуация пострада баща ми, за което вече наистина се чувствам зле. Защото никак, ама никак не е лесно да балансираш между две жени - особено, когато едната ти е жена, а другата дъщеря и са скарани за глупости. Но по-важното е, че нещата вече се пооправиха. Общуването пак е в рамките на нормалното за сезона. И всички са щастливи.
Виж в работата положението е малко по-комплицирано. Първо ме наказаха, защото някой си бил казал, че идвам в музея след края на работното време, което мен лично, а и всички наоколо крайно много ги учуди/все пак има охранителна система би трябвало поне тя да ме засече/. После писах обяснения защо не съм представила писмен план-график за почистването на поверения ми археологически обект /отбележете си “почистване” не “разкопки”, “замервания”, “заснемане”/. Накрая, като за капак се оказах отговорна за това какво, къде и кога вършат всички музейни служители, а мили хора ми казаха, че директорът ми разправял наляво и надясно как му се налагало да ми върши работата…
Абе бях луда и щастлива доста дълго време. И, като цяло се чувствах не особено добре.
Сега положението е малко по нормално. Половината колектив е в летен отпуск /начело с шефа/, което ме прави щастлива, като мида. Жегите преминаха. Наводненията също - поне засега. Имам доста приличен бюджет за разкопки. И животът отново е прекрасен.
