Бели нощи - черни дни
Нещо се скъса… Проплака тихо, въздъхна безпомощно и покорно се скъса. И душата за миг остана сама в тъмното…
Мразя да съм в такова настроение. Самосъжалително, гневно без причина, едновременно обвиняващо и извиняващо се. Странно настроение. Самотно. Причината е, че втора нощ не успявам да се наспя. Лягам си, гася лампата, заспивам и след час-два се събуждам. Лежа в тъмното и чакам нещо да се случи. Изнервена съм до краен предел без да знам защо. Просто съм нервна…
