Небрежно и с финес
Всички са отпуска. Сама съм и работното място за първи път от година и половина ми се струва прекрасно и незаменимо. От това по-хубаво няма накъде. Всъщност има - люлка под чардака, беседка между двата люлякови храста и малък басейн в задния двор на мястото на малините… Но да не прекаляваме. Важното е, че в музея сме само аз, моето второ “аз” и солидна порция сметанов сладолед с шоколадова заливка. И така цели шест дни. После един по един разните приятни и неособено приятни хора ще започнат да се прибират, но пък тогава започвам разкопки, така че ще е все едно.
Самопоздравявам се по случай случката с “Candela” на ”Buena Vista Social Club” и отивам да си долея ликьор от касис в сладоледа.
