“Усилен марш”
“Безумец е тоз, който е паднал, но се вдига
и, цял превърнат в болка, реда си пак настига.
Канавката го мами, но той не спира даже
и, питай го, отде е таз сила, ще ти каже,
че чака го жена му, че умна смърт желае!
Но той е луд, горкия! Нещастникът не знае,
че долу в равнината разгром и дим навред е
и мирис на горяло разнасят ветровете,
че зинал е домът му и сливата я няма,
че всяка нощ там долу е страшна и голяма!…
Да можех да повярвам, че има дом за мене,
че не в сърцето само той още съхранен е!
Да знаех, че все още пчели бръмчат щастливи
във слънчевото дворче над сладкото от сливи!
Знам, в сънните овошки ще дреме късно лято,
пияно с меко слънце и с тежък плод налято,
и Фани - русокоса - пред рижата ограда -
спокойно ще ме чака и бавно, знам, ще пада
по нея мойта сянка, със нежност очертана…
Не ме оставяй, братко! Викни ме и ще стана!”
Миклош Радноти
(превод - Валери Петров)
