На мен ми трябва мъж
Гръмна ми крушката в спалнята. Доколкото се познавам това не трябваше да ми е особен проблем, но жалките остатъци от проклетата крушка внезапно взеха да проявяват характер. След половинчасово въртене под полюлея с натежало сърце си признах, че въпреки непоклатимата вяра в собствените ми способности тази крушка няма да я сменя.
Имайки предвид късния час ми се наложи бързо да взема решение: или ще прекарам вечерта на тъмно или ще ида да се примоля на съседа за помощ. В крайна сметка избрах второто. Съседът дойде (изключително мило от негова страна), набързо развъртя заялата фасунга, сложи нова крушка и си замина. Проста работа. За мъж. Защото съседът ми дори не е електротехник - пастор е. И дори не е достатъчно силен. Едва успява да си нацепи дървата за камината. И въпреки това крушката не му създаде никакъв проблем. А аз с моето археологическо образование, дето уж такива неща никак ме не притесняват се мъчих, като грешен дявол и при това напълно без резултатно.
Какъв е изводът от вечерното ми приключение - очевидно е, че другата основна причина (след онази изключително приятната), поради която трябва винаги да имаш мъж под ръка е нуждата поне едно същество в къщата да не среща трудности с подмяната на изгорелите крушки. Тъжна битова истина е това. Както казваше бабата на една приятелка навремето - когато си избираш мъж първо го накарай да ти покаже как може да се поправи увисналата врата на гардероба, пък после въздишай по красивите му черни очи.
