Денят за размисъл
Последният ден от годината винаги е пълен с разни такива неща, като: “Какво ми се случи през изминалата година”, “Какво свърших и съответно какво не” и други подобни. Аз не го обичам особено много този подход. Предпочитам една дълга разходка в парка, кафе с бита сметана и някоя книга, но тъй като днес не ми е до разходки (студено ми е и нещо не съм в настроение) ще трябва да се задоволя с един новогодишен списък с преживявания, пропуснати ползи и лежерно заобиколени вреди.
“Всички хубави неща на едно място”:
За първи път през тази година почувствах, че си тежа на мястото. За работата ми иде реч разбира се. С изключение на една-две дежурни издънки, без които просто някакси работният процес не върви - годината мина по мед и масло. Ценят ме, уважават ме и понякога просто не могат без мен. какво по-хубаво от това. Единственият ми по-сериозен проблем е отпуската. Ще ми стане навик да я взимам през зимата (целият декември и част от януари), което автоматично значи - няма море, няма пътуване с приятели, има седене в къщи и угояване за коледно-новогодишните празници. Неприятно, но не и непрежалимо.
Още нещо, свързано с работата - през лятото получих доста удовлетворително увеличение на заплатата. Много съм щастлива, за което.
Тази година получих и първото си официално рзрешително за разкопки - горда съм със себе си и наистина има за какво. Вече съм почти напълно приета в гилдията на майсторите. Само трябва да се представя успешно на годишните отчети и вече няма да съм в графата “калфи”.
В края на октомври направих първата си голяма покупка за дома - взех си гардероб. Вече съм възрастна и сериозна… Сега събирам пари за библиотека.
Като споменах библиотека - тържествено обещавам да спра да купувам книги, докато не изчета всичко, което съм взела през тази година. А то никак не е малко.
Като бонус към хубавите неща, станали през 2007-ма се нарежда челният ми опит в готвенето (ама онова мъчителното всекидневно), приготвянето на туршии и самостоятелното пазаруване на дрехи - нещо, което цял живот не съм можела да понасям. Аз обичам да си купувам обувки и бяла козметика, дрешките са необходимост и купуването им е по-скоро досадно. Но и това вече го върша сама и без да се налага да ме подръчкват.
Общо взето 2007-ма беше една добра година. Единственото, което ми създаде лошо настроение и то почти перманентно щом се сетех за него бе факта, че тази година отделих ужасно малко време на общуването очи в очи със старите си приятели и много добри познати. Но искрено се надявам, че през следващата година това няма да се повтори.
И така - самопоздравявам се със саундтрака на “De-Lovely” и отивам да си лакирам ноктите за тазвечерното парти.
