Лошото продължение на едно добро начало
Годината наистина започна добре. Поне за мен. Но няма и седмица по-късно и нещата взеха да се оплескват. Първо се разболях. После успях два пъти в един и същи ден да загубя тотално чувството си за ориентация - веднъж в кв. Обеля, втория път някъде из дебрите на Люлин. Вярно, че имаше смекчаващи вината обстоятелства - сняг, мъгла, а накрая и доста тъмни участъци, но усещането си остава доста плашещо. Все пак говорим за София, а аз не съм се губила в този град от осми клас насам. А на всичкото отгоре днес бях на погребение.
Накрая ще се окаже, че годината на плъха наистина има нужда от мише краче в задния джоб, за да е щастлива или най-малкото безпроблемна.
