Самоинициативата - враг №1
Хубаво си го е казал народът - на работното място по самоинициатива - само до тоалетната, а дори и това крие рискове. В противен случай могат да ви се случат някои не особено приятни неща. Като в моя случай. Изпуснах се да попитам дали няма най-сетне да се заемем с изработването на “Вътрешен правилник”, на чиято база да стане веднъж завинаги ясно кой, какво, кога и защо го върши на територията на малкия ни колектив - и voila - днес шефа ме привика и ме натовари да изготвя въпросния правилник. Освен него да подготвя и проект за “Етичен кодекс” и нов вариант на длъжностните характеристики. Като не се вслушвам в гласа народен - така ми се пада. Сега се занимавам с гадната и безобразно скучна административна работа вместо да си гледам археологическите задължения. А те не са никак малко.
Но обещавам да си взема поука. И колкото и да ми е трудно, все пак самостоятелно мислеща личност съм, отсега нататък никакви предложения. Никакви - ама защо стоим на едно място, като можем да вървим напред и да сме полезни и самоусъвършестващи се. Никакво - хайде и ние да направим нещо ново и интересно. Ще си кротувам. Ще си мълча, ще си пия кафето и ще чакам края на работното време, за да не се оказва, че единствения работещ в района съм аз.
