Едно такова никакво
Тази година март очевидно няма да е моят месец. Уж трябваше да има “Баба Марта”, но нямаше. Е, имаше, но не съвсем, защото се случи да е Задушница. После трябваше да е 3-ти март, но понеже така и не се разбрахме ще празнуваме ли, няма ли да празнуваме накрая се получи едно такова направо никакво. А след това дойде и 8-ми март. Някои се сетиха, други - не. Абе, много неща, заради които човек има повод да мрънка.
Но аз лично си бях обещала на 1-ви януари, че тази година няма да мрънкам или поне ще мрънкам минимално и за важни неща. Така че, засега стискам здраво зъби и минавам в изчакване месеца да свърши. Дано не достатъчно доброто начало има поне малко по-щастлив край.
