Light and Darkness

Това е от една разходка миналата пролет.

Не, тук не става дума за дневната доза или наченките на битов алкохолизъм. Става дума за мен и моите хобита.

Онзи ден правих проверка на личните си средства и за кой ли път установих, че и този месец ще приключа на червено. Причините разбира се са много и за сметка на това изключително разнообразни. Като се започне от тока и телефона, та се стигне до ежедневната ми доза кафе на работното място и кабелната, която почти не гледам. Половината от тези неща са необходими и задължителни, но другата половина са резултат от отказа ми да концентрирам интересите си само в една посока. Но точно тази втората половина е нещото, от което бих се отказала най-трудно.

Традицията повелява:

1. Книги - трябва да съм била на 8 или 9 години, когато за първи път влязох сама в книжарница. Излязох с две книжки с авторски детски приказки и вкъщи мама ме похвали, защото по това време връстничките ми даваха джобните си пари за кукли и сладолед. Оттогава почти не се случва да пропусна месец без нова книга. Повечето съм ги чела само по веднъж и така си стоят в библиотеката и събират прах. Някои от препрочитане ги знам почти наизуст, а други дори не съм ги прочела. И все повече се замислям дали купувам книги, защото обичам да чета или защото обичам да ги притежавам. Какъвто и да е отговора настоящият резултат е почти изчерпано място за съхраняване и сериозен проблем с месечния бюджет.

2. Музика - това хоби го придобих късно и в училище. И в последните години е почти замразено. Не, че съм престанала да слушам музика или да се интересувам от нея. Просто трябваше да избирам за какво да отделям средства и музиката се превърна в онова нещо, дето заема половината място на компютъра ми, но уви малкото придобити оригинални произведения я изключват от графата “хоби”.

3. Икебана, хербарии и други такива - задължителните неща, когато искаме да подпомогнем креативната си страна.

4. Пъзели - наследство от дядо ми. Първият ми нареден пъзел все още виси на стената в спалнята при баба ми. В последните години нямам нито един нареден, залепен и окачен, но самото редене ми доставя изключително удоволствие. Най-новото ми притежание е стадо коне на есенен фон.

Всяко ново е по-поглъщащо от предишното:    

1. Вкаменелости и други заровени неща - започнах да ги трупам през първата ми година в университета. Много красиви и безполезни неща, но пък заемат място и са малко тежички при пренасяне.

2. Филателия - когато започнах първата си постоянна, дългосрочна работа ми се наложи да се пренеса в друг град. Ново място, нова среда, много нови проблеми и болезнено наличие на свободно време. “Болезнено”, защото в началото денят ми се състоеше от работа и нищо друго за правене. Марките са нещо като служебен ангажимент. Връзка с новия колектив един вид.

3. Градинарство - само цветя, моля. Изключително приятно хоби. Баба ми и съседката са виновни за него. Сега личната ми мини-градина включва пет храста бордюрни рози, ниско розово мушкато, няколко кактуса, лалета, лавандулов и босилеков храст. Последната ми придобивка е ябълкова тубероза.

4. Гобленарство - е за това освен дългите самотни зимни вечери друго обяснение нямам. Засега имам ушит само един гоблен и то от малките. Но в момента съм се посветила на една голяма, зимна картина с ковачница и гора. Много е трудоемко, но покрай шиенето изключвам за всичките гадни ежедневни неща.

Ето, това е моят скромен списък с неща, запълващи свободното време. На път съм към него да прибавя и сладкарството, но засега нещо не ми се получава задоволително. Но пък хобитата са за това - постепенно самоусъвършенстване.  

Краткият обзор на вчерашния ден изглежда ето така:

Видях първият си за тази година щъркел. Беше черен и гнезди някъде в района на Дъбравския язовир /на няколко километра от Белоградчик/. Много ценна находка.

Люляците в района на Рабиша вече са цъфнали. Изключително добра новина. Ако не друго то поне района ухае прекрасно.

Официално от вчера - 2 април 2008г. Галерията с рисунките в пещера Магура е затворена за посещение.  Най-после шефовете ми решиха да предприемат нещо в отговор на непрестанната вандалщина. Последната такава е голям ясно видим надпис в самото начало на Галерията, като малките копеленца са отделили време да пишат старателно,  разбираемо и дори да си сложат дата и мястото, от което идват. Като капак на всичко прилепното гуано на на места е обхванато от плесен или някакви спори и изглежда плачевно. Ще трябва известно време да стои на тъмно, за да се оправи.        

“Умра ли, кой ще слуша сред тревите

Протяжната цигулка на щурците?

И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?”

И кой дъга ще опне в свода гол?

И кой разплакани скали ще гали,

и кой бедра - поляни засияли?

И кой ще шепне нежно на коси,

чиито блясъци нощта гаси?

Погълне ли ме вечната забрава,

кой страх на лешоядите ще всява?

И кой ще вдигне храм от ругатни

на моите надежди в съсипни?

И стиснал зъби, онемял до смърт,

Кой любовта ще пренесе отвъд?”

Ласло Наги