Не днес няма да си говорим за семейните екскурзии. Днес ще стане дума за нечие гениално хрумване да поведе почти 400 деца на възраст между 7 и 14 години на училищна екскурзия.
Предполагам, че вече съм забравила как изглеждат училищните извънкласни преживявания и затова видяното вчера ми се стори толкова ужасяващо. Но пък винаги съм смятала, че що се касае до училищните въпроси поне учителите са наясно какво става. Да, ама не, както обичаше да казва някой. Оказа се, че е напълно възможно някой да организира екскурзия до намиращо се на повече от три часа път място за огромна група ученици и да забрави предварително да събере всички учители и родители, които ще придружават децата и да им обясни какво точно ще се прави, къде ще се ходи, с кого и разни други такива подробности. Защото да попаднеш в центъра на огромна тълпа викащи и тичащи насам-натам деца си е само по себе си екстремно преживяване, но да установиш, че никой не може да поеме контрол над всичките тези деца поне за пет минути и че организаторите, учителите и родителите имат коренно различна представа какво точно се случва си е направо стряскащо.
Благодарна съм, че времето когато няма да мога да си намеря място от притеснение, защото съм имала неблагоразумието да пусна детето си на училищна екскурзия е още далече.
