Назад

По собствения ми календар би трябвало да сме някъде в началото на лятото. Времето да е топло, дрехите с дълъг ръкав отдавна да са в дъното на гардероба и обувките да са тип сандали. Вместо това снощи ми се наложи да си облека вълнената жилетка, защото като се прибрах от работа /където температурата вече втора седмица отказва да се качи над 19 градуса/ ме втресе. В музей работя все пак. Донякъде е разбираемо. Та покрай това все по-често ме налягат сънливи зимни спомени, като този:

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.