“Отвъд брега, отвъд тревогите, отвъд земята…”
22 фев 2011 Вашият коментар
in Дневник
Прекарах последните два дни в ровене из личното онлайн пространство на Милена Фучеджиева (http://milenafuchedjieva.blogspot.com/) и внезапно ми домъчня за моето собствено стъклено светилище. Не бях го посещавала повече от половин година и съм малко учудена, че не се е намерила услужлива ръка да го изтрие. Както стана с пощата ми в абв.бг – три месеца без влизане и си лишен от цялата си кореспонденция. Ето затова обичам истинските писма – кога са излишни решавам само аз, другите имат право да изразят мнение едва, след като вече не съм между живите.
Като за начало смених външния вид на това местенце. Много бях привързана към старият изглед. Не го бях променяла, откакто създадох блога си. Но, както добре знаем нищо не е вечно. Най-после се появи нов изглед в менюто, който да ми хареса от пръв поглед и ето ме с нещо цветно и много розово за фон. Кара ме да се усмихвам. Любимият ми стар черно – сив фон нямаше тази способност, ала имаше паячета. Какво пък - нищо не съвършено. Навън вали сняг. Бавно и упорито вече втори ден. Красиво е. Аз все още съм в отпуск – тридесет и седми ден подред. Не е зле. По “DIVA” дават Убийства в Мидсъмър. Кафето ми е сладко и с много мляко. С други думи – това е един от онези моменти, когато животът изглежда подозрително прекрасен. Липсва само вълшебната музика и феите 
