“Умра ли, кой ще слуша сред тревите
Протяжната цигулка на щурците?
И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?”
И кой дъга ще опне в свода гол?
И кой разплакани скали ще гали,
и кой бедра - поляни засияли?
И кой ще шепне нежно на коси,
чиито блясъци нощта гаси?
Погълне ли ме вечната забрава,
кой страх на лешоядите ще всява?
И кой ще вдигне храм от ругатни
на моите надежди в съсипни?
И стиснал зъби, онемял до смърт,
Кой любовта ще пренесе отвъд?”
Ласло Наги
Тази книга я видях още с влизането в книжарницата в секцията с нови книги и веднага реших, че я искам. И, въпреки че в графата “заслужаващи си исторически криминални романи” признавам само тези, излезли из под перото на Робърт ван Хюлик и Пол Дохърти трябва да си призная, че в този случай харесването от пръв поглед се оказа и харесване от първа до последна страница.
“Свитъкът на дракона” (не се лъжете от заглавието и корицата - дракони има само там) е първи том от поредицата “Случаите на Акитада”. Главният герой - Сугавара Акитада е млад благородник на служба в министерството на правосъдието. Лишен от болни амбиции, но за сметка на това умен, честен, благороден и идеалист до мозъка на костите си. Действието се развива в Япония през 11-ти век и по незнайни за мен причини на корицата се мъдри надпис “Детективът Акитада от времето на шогуните”. Не, че през този период в Япония не е имало хора, носещи титлата “сей тайшогун”, но това са били само изявени военачалници, а човек като чете въпросния надпис остава с впечатление, че става дума за онзи период от японската история, когато шогуните изземват политическата власт на императора. Такова нещо през 11-ти век няма и между другото грешката не идва от книгата, защото и там шогуни няма(поне до момента).
Авторката на книгата е филолог по образование със задълбочен интерес към японската култура и литература от 11-ти век. Споменавам това, защото стилът на писане може да е “западен” въпреки всичките си опити да наподобява японски литературни образци от епохата, но вътре в текста има някои доста интересни подробности, които могат да се появят там само, ако някой наистина се е постарал да изучи времето и нравите, в чийто контекст ще постави героите си. А героите сами по себе си в конкретния случай са доста интересни и пълнокръвно описани. Радост за окото - един вид.
Искрено се надявам, че в най-скоро време ще бъдат издадени и останалите излезли до момента книги от поредицата. И този път преводачката ще си преведе сакето, като саке, а не като вино.
“The sky is clouded and grey like a mirror
Dreams of celestial bliss buried deep
An invisible web of whispers
Spread out over dead-end streets
Silently blessing the virtue of sleep.
I’m still
Called by the fire
My spirit
Called by the fire
Yes, I’m still
Called by the fire
Called by the fire
Eternally
The flickering light
The heat of the flame creates and devours
In my soul there is night
Every day I grow more immune to social sedatives
Every day the web is more transparent
United in fear and the comfort of reason
Illusions that we are all peers
Walking the stairs I am ever more awake
The black cloud is beneath me
And I laugh”
Ihsahn, “The Adversary”
Това е първото ми включване за тази година. Реших, че трябва да е нещо красиво.
“If You Were A Sailboat”
If you’re a cowboy I would trail you,
If you’re a piece of wood I’d nail you to the floor.
If you’re a sailboat I would sail you to the shore.
If you’re a river I would swim you,
If you’re a house I would live in you all my days.
If you’re a preacher I’d begin to change my ways.
Sometimes I believe in fate,
But the chances we create,
Always seem to ring more true.
You took a chance on loving me,
I took a chance on loving you.
If I was in jail I know you’d spring me
If I was a telephone you’d ring me all day long
If was in pain I know you’d sing me soothing songs.
Sometimes I believe in fate,
But the chances we create,
Always seem to ring more true.
You took a chance on loving me,
I took a chance on loving you.
If I was hungry you would feed me
If I was in darkness you would lead me to the light
If I was a book I know you’d read me every night
If you’re a cowboy I would trail you,
If you’re a piece of wood I’d nail you to the floor.
If you’re a sailboat I would sail you to the shore.
If you’re a sailboat I would sail you to the shore.
Katie Melua, “Pictures”, 2007
“Безумец е тоз, който е паднал, но се вдига
и, цял превърнат в болка, реда си пак настига.
Канавката го мами, но той не спира даже
и, питай го, отде е таз сила, ще ти каже,
че чака го жена му, че умна смърт желае!
Но той е луд, горкия! Нещастникът не знае,
че долу в равнината разгром и дим навред е
и мирис на горяло разнасят ветровете,
че зинал е домът му и сливата я няма,
че всяка нощ там долу е страшна и голяма!…
Да можех да повярвам, че има дом за мене,
че не в сърцето само той още съхранен е!
Да знаех, че все още пчели бръмчат щастливи
във слънчевото дворче над сладкото от сливи!
Знам, в сънните овошки ще дреме късно лято,
пияно с меко слънце и с тежък плод налято,
и Фани - русокоса - пред рижата ограда -
спокойно ще ме чака и бавно, знам, ще пада
по нея мойта сянка, със нежност очертана…
Не ме оставяй, братко! Викни ме и ще стана!”
Миклош Радноти
(превод - Валери Петров)
„Готов съм да умра. Но ти не си готов да ме убиеш.”
Картинката е до болка позната – група елитни командоси, безкрайната пустош на Далечния север и внезапно излязъл извън контрол секретен военен експеримент.Реших да продължа да гледам докрая само поради две причини – първата е, че преди да са успели да минат 20-сет минути докторът, който единствен от всички в района знаеше какво всъщност става и определено, принадлежаше към лагера на „добрите” взе, че се самоуби. Стори ми се интересна тази посока на развитие на сюжета. А втората причина е, че филмът носеше марката „Сделано в России”, което обикновено гарантира поне едно леко залитане извън рамките на стандартната посредственост на този род киноленти.Залитане наистина имаше. Малко странно и жестоко на пръв поглед, но все пак го имаше. И това е нещото, заради което си заслужава да останете да гледате. Все пак къде другаде освен в руски филм в подобна ситуация на членовете на отряда за бързо реагиране и тотално почистване, прочистване и ритане задниците на всевъзможни чудовища би им хрумнало да се разделят чрез жребий по двойки и да си организират двубои до последна капка кръв. Защото видите ли войниците трябва да умират като войници, а не да ги отстрелват като кучета, след като са се превърнали в безмозъчни зомбита. Всичко останало в този филм обаче не става за нищо друго освен за треторазрядна история, смесила в себе си „Заразно зло”, “Doom” и „Редник Джейн” /или както там се казваше този филм/. Диалозите висят в празното пространство и на моменти избиват на меланхоличен патос. Младата дама, която трябваше да играе жената – воин, не ставаше дори и за „плакнене на очите”, а по-бездушно представяне от нейното рядко ми се случва да гледам. Любовната история те оставя в безмълвно недоумение и само операторската работа, изчистена и опростена до крайност без всевъзможните сериозно втръснали вече /поне на мен/ ефекти прави филма гледаем. Един път. За втори никой не може да ме върже. Нищо, че става въпрос за руско кино и военна фантастика.
