Поехали!

 

Космический-пейзаж

Честит празник на Авиацията и Космонавтиката!

Реклами

Close encounters of the third kind

CloseEncounters_194Pyxurz

Притеснителен. Това е първото, което ми хрумва, когато се сетя за „Близки срещи от третия вид“ на Спилбърг. Притеснителен не във варианта му на напрегнат или плашещ, а притеснителен, като истеричен, умишлено драматизиран и … ами объркан. И все си мисля, че това всъщност е била и идеята: Днес няма да правим филм за нашествие на зли извънземни. Днес ще правим филм за момента, в който хомо сапиенс сапиенс осъзнава, че не е сам във Вселената и как точно се чувства след това.

Но да започнем отначало: Рой Ниъри, електротехник от малък град в Индиана преживява нещо, което смята за среща с извънземни. Обсебен от идеята за летящата чиния, светлините в небето и звуците от един чужд свят той постепенно се изолира от семейството и приятелите си. И прекарва цялото си време в рисуване и пресъздаване от всякакви налични материали, включително и храната в чинията си на вечеря на непознат за него висок хълм, приличащ на кратер на вулкан. Неговата съгражданка Джилиън, самотна майка, не спира да рисува същия този хълм до една вечер, в която над дома й се извива странна буря. Светкавиците, силните звуци и светлините изчезват внезапно така, както са се появили, но с тях изчезва и малкият син на Джилиън.

Група учени, от различна националност изследват странни явления, свързани с внезапното появяване насред нищото на непокътнати, но без екипаж изчезнали преди години военни самолети и кораби. По същото време започват да зачестяват и съобщенията на цивилни граждани за не идентифицирани летящи обекти, започнали неочаквано гръмотевични бури и ярки светлини в небето. По време на изследванията си учените засичат съобщение от Космоса, дошло в отговор на тяхното собствено съобщение, което за разлика от стандартния поздрав представлява мелодия, базирана на музикалния метод на обучение на Кодали. И оттук насетне започва едно леко дезориентирано паническо лутане и тичане в мрака.

„Близки срещи от третия вид“ макар и не точно моят тип филм е филм, който искрено ви препоръчвам да гледате. Защото е интересен. Защото е смислен. Защото е направен качествено и с любов към детайлите. Защото, докато гледате изпадналите в паника жители  на Мънси, Индиана, увлечените от идеята за вселенски разум учени, праволинейните, решени да скрият всичко от всички военни постепенно се оказвате в плен на романтичния идеалист Стивън Спилбърг. И така бавно и полека осъзнавате, че когато извънземните решат да посетят планетата Земя не е важно какво ще направят те. Важното е какво ще направим ние. Така че, за Бога братя, следващия път, когато видите летяща чиния не стреляйте по нея. Те може би идват с мир.

 

Визитка: „Близки срещи от третия вид“ ( „Close Encounters of the third kind „, https://www.imdb.com/title/tt0075860/awards?ref_=tt_awd  ), 1977г. Режисьор и сценарист: Стивън Спилбърг, в ролите: Ричард Драйфус, Франсоа Трюфо, Тери Гар и др.

 

 

Дойдох да видя слънцето

Аз попитах свободния вятър

как да бъда и млад, и любим.

Отговори ми волният вятър:

„Като вятър бъди, като дим!“

 

Аз попитах морето могъщо

битието какво отреди.

Отговори морето могъщо:

„Като мен многозвучен бъди!“

 

Аз попитах високото слънце

как и аз да изгрея в зори.

Не отвърна високото слънце,

но душата ми чу: „Изгори!“

 

Балмонт, Константин: Заветът на битието

 

 

Writer’s block can be an author’s worst enemy

Writer’s block can be an author’s worst enemy. As an aspiring author, I’ve learned how to deal with writer’s block, but since I’m not a famous (or a particularly successful) author, nobody really cares about my opinion about it. I understand that. Maybe successful authors are more credible sources about writer’s block that I am. […]

via 4 Questions about Writer’s Block… answered by the pros! — Dysfunctional Literacy

А от тук накъде?

„Всеки ден по една страница“ старото златно правило на писателите. Казват, че така се създавали навици, слагал се ред в разхвърляните мисли и се създавал доста текст за бъдеща редакция. А по-добре да задраскваш със замах, отколкото да седиш пред празния лист.

Аз обаче не съм писател, въпреки че преди години и аз исках да напиша книга. Аз съм археолог. Бях археолог преди да реша, че ми трябва кратка почивка. Преди кратката ми почивка да се превърне в четири годишна пауза. И преди археологията да се превърне от занаят в хоби. И преди да се оплета в документация и скучни сметки. Така, че днес имам нужда от откриване на нова пътека. Скромна съм. Не искам път. Дори не искам пътека, покрита с позлатени павета и водеща към далечен изумруден град. Искам само една обикновена прашна пътека.  В този ред на мисли смятам да се вслушам в съвета на писателите. Може да не е по една страница на ден, но поне по един абзац на ден все трябва да съм способна да напиша.

 

2fa177969587bab53a12c2e20cad778a

365: „Крокодилът Гена и неговите приятели“

В града, където попадна Чебурашка, живееше и крокодилът на име Гена. Всяка сутрин той се събуждаше в малкия си апартамент, измиваше се, закусваше и отиваше на работа в зоологическата градина. Там Гена работеше като… крокодил.

Щом пристигнеше, той се събличаше, закачаше костюма, шапката и бастуна си на един пирон и лягаше на слънце край басейна.

На клетката му имаше табелка с надпис:

krokodilyt_gena_2_2

Когато работният му ден свършеше, Гена внимателно се обличаше и тръгваше към къщи, към своя малък апартамент. Там четеше вестници, пушеше лула и по цяла вечер си играеше сам на морски шах.

Веднъж, когато загуби от себе си четирийсет пъти, му стана много тъжно.

„Защо винаги съм сам? — помисли си той. — Непременно трябва да си намеря приятел.“

Взе молив и написа следната обява:

 

krokodilyt_gena_2_3

 

Още същата вечер разлепи обявата из града и зачака.“

Едуард Успенски: „Крокодилът Гена и неговите приятели“