Ако трябва да се опиша само с три думи то те най-вероятно биха били – странна, непостоянна, любопитна.
Освен това съм страстен книголюбител, коткофил, начинаещ градинар и дипломирано кошче за душевни отпадъци. Но най-вече съм археолог. Не „археоложка“, а „археолог“. „Археоложка“ звучи тъпо.
Любимите ми цветове са синьото и зеленото, а понякога /особено през есента/ и златисто-кафявото.
Обичам дългите самотни разходки, миризмата на прясно разкопана пръст /чиста професионална деформация си е това/, бялото вино, задушевните домашни купони, семейните кръчми, произведенията на сладкарското изкуство и пътуването.
Ако има нещо, което наистина да мразя това е да ме карат да бързам. Независимо за какво става въпрос. В крайна сметка, ако изтървеш влака светът няма да свърши. Ще си купиш сладолед, ще седнеш на някоя пейка, ще се усмихваш на преминаващите хора, защото това ще им подобри настроението /независимо от риска да те помислят за идиот/ и неусетно ще дойде и следващият влак.
