А понякога говоря глупости

Гледам си вчерашния пост и си се възхищавам сама на себе си.

Нямах работа, пишеше ми се, седнах и писах, писах, а пък накрая го и публикувах. Не, че сега не мога да го изтрия. Мога разбира се. Но не е в това въпросът. По-важното е, че въобще ми е хрумнало да напиша такива неща. Сълзливи, депресирани, черногледи и комплексирани писания. Все едно, че са дело на вечно хленчещо същество, нетърпящо никого, но при всеки удобен случай оплакващо се, че е неразбрано и недооценено. А така ми се иска да си мисля, че не съм такава.   

Advertisements