К сожалению, день рождения только раз в году…

Все още посрещам рождените си дни с неподправена детска радост. Все още се чувствам истински щастлива от момента, в който се събудя до момента, в който заспя. Дори и не ми хрумва, че това е денят, в който остарявам с още една година.

Е, ако трябва да съм честна вчера по някое време се присетих и за тази работа с остаряването. Не е особено приятна от чисто физическа гледна точка. Но от всякъде другаде погледнато порастването с още 365 дни си е бонус. Повече преживени неща. Повече хубави спомени. Прочетени книги и намерени приятели. Повече опит във всяко едно отношение. И въпреки всички хубави неща, съпровождащи рождените дни „28“ си е сериозна цифра. Не непременно депресираща, но определено леко стряскаща. И много притеснително близка до „30“-сет. Не, че светът ще свърши, когато дойде „30“ – сет, но ще стане малко по-неуютен, както стана, когато дойде „20“-сет. Въпреки, че тогава усещането беше по-скоро, като освобождаване. Въобще това кръглите годишнини са странно нещо. Като ударите на стенния часовник в дванайсет в полунощ. Уж удари, като всички останали, а всъщност изправящи те на нокти и изпълващи всичко наоколо с обезпокоително напрежение.  Но това са едни такива не особено приятни мисли. Сериозно повлияни от леко превишеното количество водка с малинов сироп и факта, че в понеделник никой не е настроен за купони и рожденика волю – неволю си ляга преди полунощ. И има време за мъдри мисли за живота, Вселената и ваденето на корен квадратен, който, както много добре знаем се вади по-трудно от кръглия корен.

Абе, рождени дни… никога незнаеш да плачеш ли, да подскачаш ли от радост. Или просто да духнеш свещичките и да споделиш с приятели върховното удоволствие от яденето на ненарязана двуетажна торта с лъжица.

Личен поздрав към мен си на патерици с песничката на крокодила Гена…           

Реклами

„Часовизми“

Аз по принцип не се интересувам от политика. Скучна ми е. Не искам да се дразня излишно и въпреки всичките ми усилия така и не успявам да запаметя всичките партии и партийки, минали през българския политически небосклон през последните 129 години. За световния небосклон да не говорим. Но последните два дни нещо не ми излиза от ума: аджаба какво е общото между световната политика и часовника на Джордж Буш – младши?

Толкова коментари чух по въпроса, толкова пъти го дадоха в централните и недотам централни новинарски емисии, толкова се изписа по този въпрос, че човек като мен, който и представа си няма от съвременното политическо състояние на света остава с впечатление, че сме паднали до там да се занимаваме с един часовник вместо с държавните дела. Ама това бил часовника на Буш и му го свили албанците, видиш ли. И остави настрана часовника и настрана албанците /горди мюсюлмани по между другото, при които за кражба наказанието не е никак леко/, но големият въпрос е – как са успели да „преборят“ прословутата охрана на уж най-пазения човек в света? С викове и ръгане с лакти! То набеденото за враг № 1 целокупно мюсюлманско братство е способно на всичко, но чак пък такива свръхспособности…

   Както и да е! Всяко чудо за три дни, както казват старите хора. Утре вече никой няма да се сеща за прословутия часовник. Ако имаме късмет след някоя и друга година за нищо Бушово няма да се сещаме. А засега силно препоръчвам на охраната на американския президент да прибира всички негови лични ценни вещи на сигурно място преди всяко излизане на разходка.  

Музика за дъждовно настроение

Дъждът барабани по первазите и прозорците. Водата се стича по улицата, като тъмна и буйна река, мечтаеща да стигне морето. Вали от толкова дълго, че мислите джвакат в главата ми.

Джвак, джвак, джвак….

Сега му е времето за меланхолично настроение. За чаша кафе с мляко, шоколад с пълнеж и Оскар Уайлд.

Сега му е времето за кутията със спомени, старите приятели и Едит Пиаф.

Сега му е времето за първата любов, първата самотна разходка в парка и „Казабланка“.

Сега му е времето за…  „Long as I remember The rain been comin’ down. / Clouds of myst’ry pourin’ Confusion on the ground. / Good men through the ages, Tryin’ to find the sun;
And I wonder, Still I wonder, Who’ll stop the rain…“