Ние от карантинното

Еми болна съм. Мислех, че ще ми се размине. Изпих цяла опаковка от десет прахчета „Колдрекс“, всякакви витамини, до които успях да се добера. Носих си чинно шапката и шала, но така и не успях да се опазя. Снощи качих температура, сутринта се събудих със зверски главобол и всичките му прилежащи екстри. Цял ден обикалям из работното си място с вид на бито коте и подсмърчам ли подсмърчам. Ама така ми се пада, като се хвалех наляво-надясно, че съм единствената все още здрава в района.

На всичкото отгоре от вчера времето пак стана гадно и студено. Засега без сняг, но и той ще се появи скоро. Само щом спре леденостуденият вятър.

А, и нещо много важно – ако случайно много, ама много ви заболи гърлото чаят от босилек прави чудеса.        

Advertisements

„ArchNet“

„АрхНет“ или „Виртуалната археологическа библиотека“ е сайт, създаден и подържан от Archaeological Research Institute към Университета на Аризона (http://archaeology.asu.edu/). Целта е била (и все още е) да се създаде възможно най-точния и подробен опис на всички съществуващи интернет страници, посветени на археологията – университетски курсове, любителски курсове, сайтове на археологически музеи и отделни колекции, периодични издания, сайтове, специализирани в публикуването на новини, такива, посветени на отделни археологически обекти и т.н. Въобще всичко, което има някакъв досег с археологията. Доста интересно и полезно място.   

http://archnet.asu.edu/ 

Лошото продължение на едно добро начало

Годината наистина започна добре. Поне за мен. Но няма и седмица по-късно и нещата взеха да се оплескват. Първо се разболях. После успях два пъти в един и същи ден да загубя тотално чувството си за ориентация – веднъж в кв. Обеля, втория път някъде из дебрите на Люлин. Вярно, че имаше смекчаващи вината обстоятелства – сняг, мъгла, а накрая и доста тъмни участъци, но усещането си остава доста плашещо. Все пак говорим за София, а аз не съм се губила в този град от осми клас насам. А на всичкото отгоре днес бях на погребение.

Накрая ще се окаже, че годината на плъха наистина има нужда от мише краче в задния джоб, за да е щастлива или най-малкото безпроблемна.    

„If you were a sailboat“

Това е първото ми включване за тази година. Реших, че трябва да е нещо красиво.  

„If You Were A Sailboat“

If you’re a cowboy I would trail you,
If you’re a piece of wood I’d nail you to the floor.
If you’re a sailboat I would sail you to the shore.
If you’re a river I would swim you,
If you’re a house I would live in you all my days.
If you’re a preacher I’d begin to change my ways.

Sometimes I believe in fate,
But the chances we create,
Always seem to ring more true.
You took a chance on loving me,
I took a chance on loving you.

If I was in jail I know you’d spring me
If I was a telephone you’d ring me all day long
If was in pain I know you’d sing me soothing songs.

Sometimes I believe in fate,
But the chances we create,
Always seem to ring more true.
You took a chance on loving me,
I took a chance on loving you.

If I was hungry you would feed me
If I was in darkness you would lead me to the light
If I was a book I know you’d read me every night

If you’re a cowboy I would trail you,
If you’re a piece of wood I’d nail you to the floor.
If you’re a sailboat I would sail you to the shore.
If you’re a sailboat I would sail you to the shore.

Katie Melua, „Pictures“, 2007