„Called by the Fire“

„The sky is clouded and grey like a mirror
Dreams of celestial bliss buried deep
An invisible web of whispers
Spread out over dead-end streets
Silently blessing the virtue of sleep.

I’m still
Called by the fire
My spirit
Called by the fire
Yes, I’m still
Called by the fire
Called by the fire

Eternally

The flickering light
The heat of the flame creates and devours
In my soul there is night

Every day I grow more immune to social sedatives
Every day the web is more transparent
United in fear and the comfort of reason
Illusions that we are all peers
Walking the stairs I am ever more awake

The black cloud is beneath me
And I laugh“

Ihsahn, „The Adversary“

Advertisements

Самоинициативата – враг №1

Хубаво си го е казал народът – на работното място по самоинициатива – само до тоалетната, а дори и това крие рискове. В противен случай могат да ви се случат някои не особено приятни неща. Като в моя случай. Изпуснах се да попитам дали няма най-сетне да се заемем с изработването на „Вътрешен правилник“, на чиято база да стане веднъж завинаги ясно кой, какво, кога и защо го върши на територията на малкия ни колектив – и voila – днес шефа ме привика и ме натовари да изготвя въпросния правилник. Освен него да подготвя и проект за „Етичен кодекс“ и нов вариант на длъжностните характеристики. Като не се вслушвам в гласа народен – така ми се пада. Сега се занимавам с гадната и безобразно скучна административна работа вместо да си гледам археологическите задължения. А те не са никак малко.

Но обещавам да си взема поука. И колкото и да ми е трудно, все пак самостоятелно мислеща личност съм, отсега нататък никакви предложения. Никакви – ама защо стоим на едно място, като можем да вървим напред и да сме полезни и самоусъвършестващи се. Никакво – хайде и ние да направим нещо ново и интересно. Ще си кротувам. Ще си мълча, ще си пия кафето и ще чакам края на работното време, за да не се оказва, че единствения работещ в района съм аз.