Няма нищо по-хубаво от лошото време

Мечтая си за дъжд. Почти непрекъснато в последните три дни. Не толкова заради жегата, правя разкопки на брега на река и винаги си имам спасителен вир, колкото заради умората. Незнам от къде се появи тази преумора в края на юли при условие, че започнах разкопки едва преди месец, но чувството на омраза към изгрева не ме напуска. И така си лежа в леглото сутрин мечтая си за отвратително време, за висока температура или най-баналните за лятото стомашни проблеми… Въобще за всичко, което би послужило за повод да не стана и да не отида на работа.

Хубавото е, че утре е петък. А още по-хубавото е, че вдругиден е събота…

 

Песен на деня (или поне на последните два часа) – David Bowie – „Sorrow“

Advertisements

Някой, който да запали искрата ти

Това лято все повече се оказва едно ужасно трудно за преживяване време.

Нещата вървят, но не накъдето трябва. Въпреки че, вървенето само по себе си е изключително важно. Лошото е, че постоянно имам усещането, че вървя през трънясало поле и вече дотолкова ми е все едно, че дори не гледам дали следвам правилната посока…