Жега, разкопки и други глупости…

Топло ми е… Ама толкова ми е топло, че имам чувството, че скоро мислите ми окончателно ще се разтекат. И ме мързи… Ама ужасно много ме мързи. Упорито и безкрайно много ме мързи. По августовски ваканционно ми е настроението. А тя ваканцията е нещо, което няма да ми се случи скоро. Някъде през ноември може би, но не и сега.

Сега провеждам разкопки. Археологически. Със скоростта на охлюв и с минимални резултати. И с толкова много проблеми, че да съм си мечтала за проблемна работа и мрачно бъдеще пак нямаше да го получа това, което ми се струпа на главата в последния месец и половина.

Но за да не съм само вечно оплакваща се /а аз като ги чета от време на време разните си мисли и страсти из този дневник все за нещо се оплаквам и все от нещо съм депресирана/ трябва да кажа, че цялото ми лятно положение има и някои добри страни. Например започнах диета. Не точно диета, а хранителен режим. Протеинов. Онзи френския на доктор Дюкан. И колкото и да ми е мъчно да си го призная, тъй като съм върл противник на диетите и всевъзможните хора, които ми забраняват онези вкусни неща, които толкова обичам, това нещо действа. И никак не е мъчно за изпълняване. Сигурно, защото аз на пилешко и млечни храни мога да живея доста дълго време.

 Вече минаха цели девет дни. Свалих цели три килограма и отгоре. При това с някои малки „измъквания“. Не чувствам глад /което мен малко ме притеснява/. Не ми се вие свят. А снощи ядох най-прекрасната овчарска салата на света /така е, човек като не яде домати осем дни и такива преживявания му се случват…/.    

Въобще изобщо, ако не беще толкова топло и ако не бяха част от наистина сериозните ми проблеми щях да съм най-щастливият човек на света.

Реклами