Мястото си остава място. Трудно е да се разделиш с хората

Преди седмица говорехме с един приятел за идеята площад Славейков отново да бъде само площад. С фонтан, цветни градинки и пейки. Имах неблагоразумието да споделя, че тази идея никак не ми е противна. Напротив. Смятам, че София се нуждае от възможно най-голямо количество тихи, зелени площади. И веднага чух – ама книгите, ама традицията, ама спомените…

Сигурно съм била на 14-сет, когато стъпих за първи път на площад Славейков. По онова време книжарниците бяха започнали видимо да намаляват. А аз съм особено привързана към местата за продаване на книги от девет годишна. И така един ден, докато минавах с трамвая покрай поредното място в София, което тогава непознавах видях дългите маси с книги и реших, че съм попаднала в Рая. Следващите няколко години поне веднъж в седмицата прекарвах по два-три часа на Славейков и в много редки случаи си тръгвах с празни ръце. Това бе мястото ми за срещи. Мястото ми за релаксация. Там не просто си купувах книги. Колекционирах спомени.

После нещо се случи и започнах да минавам през площад Славейков само от време на време. По навик. Предполагам, че причината е в онзи период от живота ми, в който почти две години не четях други книги освен тези, касаещи археологията и историята. И когато след това се опитах „да се върна“ на Славейков там вече от другата страна на щандовете за книги стояха хора, които не спираха да ме питат с какво могат да ми помогнат всеки път щом имах неблагоразумието да спра за малко, за да разгледам. Гледаха ме лошо, когато си тръгвах без да си купя нищо. И все се опитваха да ме убедят колко много ще ми хареса една или друга книга. А аз обичам да избирам книгите си дълго и на спокойствие. Да чета началото, а понякога и края. Да откривам сама новата си почти най-любима книга. Това ме прави щастлива точно толкова, колкото и самото четене.

Така че, в крайна сметка – не, не ми е мъчно, че има вероятност на площад Славейков вече да няма книжни щандове. Мъчно ми е за онзи човек с куфарчето с нелегални записи на музика, от когото преди години се сдобих с по-голямата част от любимите си албуми на групи от 60-те и 70-те години. На касети, с черно-бели обложки. Мъчно ми е за хората, които продаваха книги във време, когато местата, от които можеш да си купиш книга никак не бяха много. Оставяха ме дълго да разглеждам и отговаряха търпеливо на всичките ми въпроси. Всички те определено ще ми липсват… А книги така или иначе вече си купувам след дълго лутане из някоя от новите големи книжарници.

Реклами

22

 Днес беше първото ми гостуване на живо в телевизионно предаване. Добре се справих и съм много горда със себе си.

Освен това прекарах цялата сутрин в търсене на бюро. Бюро не намерих. Не и каквото ми трябваше. Но за сметка на това установих, че ако имате нужда от бюро, което да побира много, да е подходящо за компютър, имате малко място в стаята и материалът на исканата от вас мебел трябва да е чам, за да успее тя да се впише в интериора – най-добре вървете при дърводелец и си направете индивидуална поръчка. В магазините в този конкретно случай страдат от странна липса на асортимент. Но аз съм оптимист и продължавам да търся…