Приспивно

„Сънно тракат

релсите във мрака.

От умора ставите болят.

Някой би въздъхнал…“ … Незнам откъде се сетих за Вапцаров. Не бях си наглеждала блога от месец и нещо и този следобед в чест на по-рано приключения работен ден реших да хвърля едно око насам. Да видя какво съм пропуснала. И докато разглеждах така старателно запълваните чужди стаи, чудейки се какво умно, зимно, декемврийско и предколедно да измисля се усетих, че съм започнала да си рецитирам на ум.

Огняроинтелигентската песен на Вапцаров не е най-подходящият фон за наближаващото Рождество. Но винаги ми е идвала на ум в моменти, когато имам нужда от успокояване и известна доза увереност, че всичко ще бъде наред… Не се бях замисляла обаче до сега, че и настоящият момент може да се окаже такъв… Сигурно, защото прекалено много съм се разбързала да хлопна вратата зад гърба на „старата“ година.

Както и да е. Радвам се, че се присетих за Вапцаров. В последно време рядко се сещам за каквото и да било, свързано с българската литература. Наблягам на чуждоезичните автори, защото родните в настоящия момент наблягат на леко неприятни за мен теми. Нищо не мога да направя, за да премахна нежеланието си да чета книги, посветени на мафията, прехода, сантиментите на емигранта и „о, Боже, колко лошо бе през комунизма“. Ако някой може да ми препоръча книга от български автор, която не засяга въпросните теми – ще съм му изключително благодарна. Много ми е мъчно, че си нямам любим съвременен роден автор.

И така: “ Сънно тракат

релсите във мрака.

От умора ставите болят.

Някой би въздъхнал

Не очаквам…

Не! Очаквам!

Чака ме светът.“ …..

Advertisements