161 години от рождението на Христо Ботев

Дълго се колебах с какво да отбележа рожденият ден на Христо Ботев.  В крайна сметка реших да е с ето това:

Ботев

 

„Идва при мене

задъхан и потен

работник

и казва:

– Пишете за Ботев! –

„За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем.“

Но ето че среда отдавна премина…
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:

– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай…

„Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака.“

Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:
„Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!“
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.“

Никола Вапцаров

Advertisements

Тъмните сенки на светлото бъдеще

irem1Днес ми е ден за спомени. Обикновено това е дейност присъща на края, а не на началото на годината, но при мен краят дойде с пълна липса на настроение за каквото и да е било и затова миналото ме застигна чак в началото на новата година.

В първия момент беше доста приятно. Сред купчините детски и ученически снимки човек се чувства някак странно спокоен и умиротворен. Сякаш бавно те завладява пълната увереност, че проблемите са нещо, което се случва на някой друг. Но постепенно спомените започват да тежат. И изминалото време е най-малко виновно. Близките,  които завинаги са напуснали живота ти… Приятелите, които едва ли ще видиш някога. А, ако все пак се видите хубавите спомени ще са за предпочитане, защото след години мълчание по между ви просто няма да има какво да си кажете… Щастливите ти мисли… Първият ти домашен любимец. Първият ти училищен купон… Все неща, които са оставили следи в живота ти. Но колкото и да са ти потребни сега, принадлежат на миналото.

Въпросът тогава е  – с какво ще напълниш бъдещето си? Ако най-ценното, онова, което крепи животът ти да не се разпадне, е останало затворено в миналото – как ще гледаш бъдещето с надежда? Как ще си го представяш по-добро и по-истинско? Как ще посрещнеш с усмивка онова, което изпълва с безпокойство съня ти?

Честита нова 2009-та година!

Честита Нова година!

Здраве, щастие и много поводи за усмивка!

Специални поздрави за астрономите и за всички родени под знака на Водолея!

1199141003_christmasqb41