Добро утро, Понеделник!

Такааа…

Днес е понеделник. Ден за посещение в музеи. Или поне така смятат всички тези, които направиха визита в музея тази сутрин. Благодарим им за посещението. Още повече им благодарим, че бяха мили и усмихнати, задаваха весели въпроси и си тръгнаха щастливи.

Специален поздрав за всички тях, както и за всички посетили „Белоградчишката крепост“, пещера Магура и Природонаучният музей в град Белоградчик през последните три дни:

Advertisements

Три реда тикви и една черна овца

Събудих се тази сутрин, приготвих се за работа, отидох на работа, включих си компютъра и първото, което направих бе да си проверя личната ферма. Да, точно така – фермата с животните, плодовите дръвчета и другите насаждения. После, след като прибрах реколтата се замислих – аз всъщност колко съм добре психически… От две седмици вися в профила си във Фейсбук, за да се бия с пирати и вампири, да наглеждам новия си домашен любимец /би трябвало да  е котка или поне на това прилича/ и разбира се да се грижа за вездесъщата ферма. И не стига това, но ми е и изключително забавно. И доста по – приятно от пиенето на бира и клюкарстването със съседката. И щеше да е много хубаво, ако не бе малко притеснително. Защото от две седмици намирам време да общувам макар и интерактивно с хора, с които не съм общувала по никакъв начин от години. Правя си труда да наглеждам какво правят всеки ден, изпращам им виртуални подаръци, за да се чувстват щастливи. Грижа ме е за тях един вид. И се питам – а защо не ме беше толкова грижа, когато учехме, следвахме или работехме заедно? Защо сега ми е приятно да получавам съобщения от тях, след като толкова дълго време не се сещах, че някога са присъствали в живота ми. Защо ми е по-лесно да им изпратя виртуална овца за „Добро утро!“, отколкото да им се обадя да се видим за по една бира? Странна работа. Объркваща. Но пък покрай нея вече не ми пречат вечните мърморения в къщи и служебните задължения. Изслушвам първите без да протестирам, изпълнявам вторите възможно най-бързо, защото спешно трябва да организирам отбраната на личния ми архипелаг. Така че, колкото и вредно да е за реалния ми живот и психическото ми здраве саденето на виртуални зеленчуци едва ли скоро ще се откажа.

А сега отивам да проверя докъде е стигнало печенето на ябълковия пай…

„В моем саду три соловья и ворон…“

Очевидно днес съм настроена носталгично. Започна се със сутрешното ми посещение във „Фейсбук“, където в графата събития с днешна дата на първо място бе напомнянето за рождения ден на един мой съученик. Не се бях сещала, че има рожден ден точно днес от сигурно десет години. За мой срам май съм забравила рожденните дни на всичките си съученици /с едно-две изключения/. В добавка не мога да си спомня и половината специални дни на вече бившите ми състуденти. Да не говорим за всички онези, с които съм се запознала в последните пет години, откакто активно се размотавам из интернет пространството.  

Навремето един приятел казваше, че способността ми да помня рождения ден и по-важните дати в живота на почти всеки мой познат е леко ненужна и слава Богу до време. В началото му се сърдех и го смятах за студен човек. Но с годините осъзнах, че да не помниш „всичко за всекиго“ не е проява на излишна грубост. Повечето хора не си губят времето с толкова детайлно опознаване и разбиране на околните. И си живеят доста добре. Необременени с информация, която не ги засяга пряко, с дати и места, които незначат нищо за тях, със спомени, принадлежащи на някой друг. Така факта, че не си се сетил за нечий рожден ден не те кара да изпитваш вина. Очевидно повърхностното общуване спестява не само време, но и нерви. Аз обаче, като почитател на „задълбоченото“ общуване не ги разбирам тези неща. Не разбирам как може да наричаш някой „приятел“ без да знаеш коя е любимата му песен и цялата история около това как я е чул за първи път, например. Как можеш да наричаш някого „добър познат“ и да го поканиш на вечеря, на която да сервираш печено агнешко напълно изключвайки факта, че той е вегетарианец. Въобще това общуването е сложно занимание. Затова днес няма да се занимавам с него повече…

Песен на деня: „Песня о звездах“ –  http://www.youtube.com/watch?v=UYRXuffiOlM&feature=related 

P.S. Ето на това вече му се казва носталгия по отдавна отминалото време. Песента на деня е от филма „За червената шапчица“. А заглавието на поста – цитат от една от любимите ми песни от сериала „Гардемарины“.

Небо етого дня – ясное

Наскоро по 1-ва програма даваха биографичния минисериал за Сергей Есенин. По този повод се присетих, че преди години гледах едно предаване по руската национална телевизия благодарение, на което започнах да следя доста усърдно кариерата на Сергей Безруков. Даваха някакъв концерт, по време на който Безруков изпълни „Щъркели“ на Владимир Висоцки. 

И до днес, вече пет години по-късно, все още трудно мога да повярвам, че някой е успял да вложи толкова душа и любов в тази песен и за пет минути да успее да ме накара да забравя, че това е песен на Висоцки, а никой не може да изпълни песен на Владимир Семьонович, така, както я изпълнява той.

Приятно слушане!

И сам воинът е воин

Днес сме само аз и Музеят. Така де, само аз и отдел „Българска история 15-19в.“. Малко ни е скучно. По петъчному скучно.

Административна работа – няма. Археологическа работа – няма. Посетители – тук-там. Работниците от Временна заетост напуснаха кораба – майка още преди да удари 12-сет на обяд. Съседите са се изпокрили от жегата. Няма с кого да се скараш, дори. Затова пък имам интернет във всяка стая и четири котета на около месец и половина.

 

Песен на деня: Billy Idol – „Don’t you forget about me“ ………….. http://www.youtube.com/watch?v=XXpVSs1he7s

За чуждата работа с любов

Отново ми се натрупа работа. Домашна, служебна и служебна чужда. Безкрайният отпускарски сезон е виновен. И нечий мързел. Или по-скоро нечия свръх убеденост, че видите ли изпълнението на тази работа е под моето равнище. Не ми харесва, пък. Ама никак не ми харесва. Не успявам да си свърша моята си работа. Правя половинчати неща, с които въобще не се гордея, а аз не обичам да не се гордея с работата си…

 

Песен на деня: Billy Idol – Dancing with myself’