Обсебване

Учудвам се, че все още си спомням паролата, с която влизам в личния си онлайн дневник. Например паролата за албума във „фотобукет“ отдавна съм я забравила. На всичкото отгоре преди няколко месеца ми се прииска да вляза там и след като нямах под ръка онова черното тефтерче с безценната информация за никове и пароли за всички форуми, които посещавах активно навремето и другите разни сайтове, изискващи регистрация натиснах онова копче за смяна на паролата. Смених я, не я записах и сега се чудя да я сменям ли пак или просто да отпиша този сайт. И без това съм станала ужасно несериозна в последната половин година. Защо да си правя труда да се завръщам на място, което още утре ще забравя отново? И то това да беше единичен случай – да го преживея. Но не е …

За последните няколко месеца единственото място в мрежата, което посещавам редовно е фейсбук. Да, точно онова място, за което преди година се кълнях, че няма да стъпя там повече. Към днешния момент не просто стъпвам. Прекарвам там по няколко часа на ден. Занимавам се с глупости, играя някакви игри. Играя ги тъпо и упорито, защото за мой ужас най-после осъзнах защо хората, занимаващи се с физическа работа или такава, изискваща само механично изпълняване на задачи се чувстват по-спокойни и една идея по-щастливи от онези, за които мисленето е работа. Добре са си го казали хората – блажени са незнаещите. Колкото по-малко се замисляш над смисъла на живота, толкова по-пълноценно ще го изживееш.

И така, в настоящия момент съм обсебена от идеята да престана да взимам присърце всичко около себе си. Пробвам да се егоизирам до висша степен един вид. Не е лесно. Но е много необходимо. Свръх аз-ът така упорито е приклещил аз-ът и уж неподлежащото на контрол то в ъгъла, че идеята за възобновяването на баланса е като онази идея за светлото бъдеще. Ние все го чакаме – то все не идва. А някой твърдеше, че аз моя милост и Айрин бихме могли да съжителстваме в мир и благоденствие. Друг път. В някой друг живот. На някоя друга планета. В контекста на последното – забелязвам, че броят на стопаджиите по пътищата на Северозапада се е покачил.  Никой не ги е предупредил обаче, че трябва да си носят хавлиени кърпи…

Advertisements