Назад

По собствения ми календар би трябвало да сме някъде в началото на лятото. Времето да е топло, дрехите с дълъг ръкав отдавна да са в дъното на гардероба и обувките да са тип сандали. Вместо това снощи ми се наложи да си облека вълнената жилетка, защото като се прибрах от работа /където температурата вече втора седмица отказва да се качи над 19 градуса/ ме втресе. В музей работя все пак. Донякъде е разбираемо. Та покрай това все по-често ме налягат сънливи зимни спомени, като този:

Advertisements