По повод някои празници :)

Нейде в средата на 90-те списание Ритъм имаше една рубрика „Със собствен почерк“ и там Чочо Попйорданов веднъж публикува есе, посветено на нещата, които обича. Това бе и си остава едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела някога. Най-вероятно заради позитивизма, който по това време бе много важен. Също и поради факта, че на 16-сет години това, което успее да те впечатли остава за цял живот. Та по повод гореспоменатото есе и по повод днешният ми рожден ден настоящото включване ще бъде посветено на нещата, които обичам:

Обичам да пътувам. Обичам света през ранната пролет и късната есен.

Обичам да се разхождам под дъжда (но да си имам чадър и много време за губене).
сладкарница „Виена“ зад Шератон (вече несъществуваща 😦 ) и двучасовите „кафе“ срещи.

Обичам кафето ми да е много сладко. Виното да е бяло, а шоколадът – фин млечен без добавки.

Обичам да чета и да ми мирише на прясно отпечатана книга.

Да ме вдъхновяват.

Да ме търсят без повод.

Обичам да се запознавам с нови хора. Да преоткривам старите си познати.

Обичам златистокафявото. Грамофонните плочи и сладолед Ескимо.

Обичам да ме обичат (но то кой ли не обича :)) ….. 

 

Реклами

Don’t Say It’s Over

„Гън“ щели да издават нов албум. За незапознатите „Гън“ са група от Глазгоу, активна в периода 1987 – 97г. Събрала се отново за концерти през 2008г. Причислявани, незнайно защо към глем метъл групите и известни /крайно несправедливо според мен/ основно, а за много хора и единствено, с кавъра „Word up“.

Та „Гън“ ще издават нов албум. Принципно съм „за“, защото тази група принадлежи към изключително заслужаващото си поколение, излязло на сцена през втората половина на 80-те. За съжаление има и едно леко пропълзяващо иззад ъгъла „не“, свързано с факта, че единайсет години прекъсване за една група са си много време. Реюниъните на групи, като „Екстрийм“ и „Алис ин чейнс“ са по – скоро изключение, отколкото правило. И въпреки всичко новият „Гън“ ще бъде чинно изслушан. От любопитство и от доста голяма доза носталгия по 90-те. Когато групите имаха лице, съдържанието все още намираше начин да доминира над опаковката и модерно не означаваше откраднато, изсмукано от пръстите и направено с цел единствено да се продаде.