По повод някои празници :)

Нейде в средата на 90-те списание Ритъм имаше една рубрика „Със собствен почерк“ и там Чочо Попйорданов веднъж публикува есе, посветено на нещата, които обича. Това бе и си остава едно от най-вдъхновяващите неща, които съм чела някога. Най-вероятно заради позитивизма, който по това време бе много важен. Също и поради факта, че на 16-сет години това, което успее да те впечатли остава за цял живот. Та по повод гореспоменатото есе и по повод днешният ми рожден ден настоящото включване ще бъде посветено на нещата, които обичам:

Обичам да пътувам. Обичам света през ранната пролет и късната есен.

Обичам да се разхождам под дъжда (но да си имам чадър и много време за губене).
сладкарница „Виена“ зад Шератон (вече несъществуваща 😦 ) и двучасовите „кафе“ срещи.

Обичам кафето ми да е много сладко. Виното да е бяло, а шоколадът – фин млечен без добавки.

Обичам да чета и да ми мирише на прясно отпечатана книга.

Да ме вдъхновяват.

Да ме търсят без повод.

Обичам да се запознавам с нови хора. Да преоткривам старите си познати.

Обичам златистокафявото. Грамофонните плочи и сладолед Ескимо.

Обичам да ме обичат (но то кой ли не обича :)) ….. 

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s