L n’ D представя Peachez is Confused

Той е Раян от Колорадо. Пътешественик, фотограф и дизайнер 🙂

http://peachezisconfused.tumblr.com/

tumblr_mtk1asQNSx1qdhbk1o7_r1_500

 tumblr_mtk1asQNSx1qdhbk1o5_500tumblr_mtk1asQNSx1qdhbk1o4_500

Advertisements

Не забравяй да бъдеш щастлив!

„Умира бавно този, който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното,за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно…. Живей днес… Не забравяй да бъдеш щастлив!“

Пабло Неруда

 

bravrainbow

Kinetoscope: „After Earth“

За толкова години така и не успях да стана фен на М. Найт Шаямалан. В работата му има нещо, което ме притеснява, но това нещо така и не успя да получи име и затова само гледам филмите му, колкото да отбележа, че съм ги видяла. Без излишно вглеждане и без задълбочени анализи. Но „After Earth“ бе така старателно оплют още преди да излезе, а пък след като излезе на мен взе, че ми хареса, че реших да стартирам новата си кино рубрика с него. И така:

After-Earth-Movie-HD-wallpapers-2013-Movie-stills-strom

„After Earth“, 2013

режисьор – М. Найт Шаямалан, сценаристи – М. Найт Шаямалан, Гари Уита, Уил Смит

в ролите – Уил Смит, Джейдън Смит, Зои Кравиц, Софи Оконедо

Някъде в бъдещето планетата Земя най-после е успяла да се отърве от присъствието на рода хомо сапиенс сапиенс. Последният е бил принуден след тежка екологична катастрофа да си потърси нов дом и сега обитава планета наречена „Нова Прайм“. Мечтата за ново начало обаче е помрачена от войнствено настроени извънземни с неясно потекло, неясни подбуди и неясни цели (унищожи нещо, защото трябва да го унищожиш не е ясна цел, независимо какво ви казват някои), но за сметка на това „въоръжени“ с крайно агресивен биологичен вид, който хората са нарекли „урси“. Урсите са гротескни същества, които Майката Космос е създала слепи, но за сметка на това надарени със способността да „надушват“ страха. Целенасочен, методичен и безмилостен противник. Единственото оръжие, което хората притежават срещу тях е специална група рейнджъри, известни като „фантоми“ – бойци, които умеят да потискат такава силна първична емоция като страха до степен, позволяваща им да станат невидими за урсите. В този прекрасен нов свят живее Китай (Джейдън Смит), момче, отчаяно стремящо се да стане рейнджър поради една единствена причина – неговият баща е Сайфър Рейдж (Уил Смит), първият и най – известен фантом. И както всеки син, така и Китай иска да получи одобрението на баща си, а ако му се отдаде възможност и да стане по-добър войник от него. Като компенсация за положените усилия в тренировъчния лагер момчето получава екскурзия до друга планета. Но по време на полета космическият кораб, с който пътуват Китай, баща му и група рейнджъри попада в метеоритна буря и катастрофира в джунглите на добрата стара Земя.

Сбогувала се веднъж с човешкия род обаче Земята не го иска обратно. Уютният дом се превърнал в екстремно място за оцеляване. Оцелелите след катастрофата Китай и Сайфър трябва да изпълнят една почти непосилна задача – да се доберат до озовалата се на няколко дни път задна част на кораба, където да намерят резервния комуникатор, с чиято помощ да изпратят сигнал за помощ. И тъй като Сайфър е тежко ранен честа да изпълни мисията се пада на младия Китай. А освен всичко останало някъде в джунглата дебне освободилата се от клетката си урса, която екипажът на кораба е прекарвал с цел осигуряване на по-реалистични тренировки на новите попълнения от рейнджъри. Оттук нататък започва едно класическо приключение, по време на което младият герой, наставляван от баща си не само трябва да достигне успешно целта, но и да пребори чудовището и да преоткрие себе си.

Нещата, които успях да харесам в новата творба на Шаямалан:

Преродената Земя е много красива и пълна с живот. Историята макар и не нова е разказана правилно. Въпреки, че това е филм, чието действие се развива в далечното бъдеще хай-тек технологиите са сведени до наличието на космически кораби и облекло, което си сменя цвета, ако притежателят му е в опасност. Дърво, кожа и старомодни хладни оръжия – това използват хората след столетия прекарани далече от Земята.  Уил Смит е почти напълно лишен от емоции – роля, с която досега си мислех, че му е невъзможно да се справи. Зои Кравиц прави малка, но заслужаваща си да бъде гледана роля.

И някои критики: Джейдън Смит трябва да се упражнява повече и много по-упорито преди отново да го пуснат на голям екран. Историята на места беше мъничко недоразказана. Уж негостоприемната Земя прояви негостоприемствеността си с един паразит, стадо павиани, гигантски орел с майчински инстикти и странни климатични прояви. … А – и вулкан.

В общи линии „After Earth“ се оказа един приятен за гледане филм. Само дето идеята на Уил Смит да се снима със сина си този път за разлика от „The Pursuit of Happyness“ за съжаление не е успяла да проработи напълно. В настоящия момент Джейдън е това, което Уил никога не е бил – трудно изразяващ емоции, неуверен и лишен от чар. Ако играеха по- отделно едва ли щеше да личи толкова, но когато споделят един и същи екран разликата се набива на очи.  А това няма как да не повлияе на филма като цяло.

… То бе сън – и сънят бе тъй кратък…

729839_53Ти бе радост за мене мечтана,

ти бе всичко за мене в скръбта

като остров зелен в океана,

като ручей звънтящ в самота!

Ти бе храм сред цветя в пролет ранна

и за мен бяха тези цветя!

То бе сън — и сънят бе тъй кратък —

и крила пак нощта разпростря…

„Забрави! Отмини по-нататък!“ —

всуе бъдния ден ме огря.

Над отминалий ден в спомен сладък

моят дух неподвижно замря.

 

А в душата — под скръб и умора —

сетни лъч догоря без следа!

И солената морска вода

безутешно оглася простора:

„Навсегда — навсегда — навсегда —

на прострелян орел пак във взора

не запалва живота звезда!“

 

И нощите ми — призрак кошмарен, —

и — без теб! — моите тягостни дни

ме зоват в онзи край легендарен,

дето твойта походка звъни.

О, в какъв ли пак танц лъчезарен!

Над какви ли въздушни вълни!

 

„На една в Рая“ – Едгар Алън По