Интервю с вампир

 

 

 

Изображение

 

„The world changes, we do not, there lies the irony that finally kills us“

Преди няколко дни гледах за пореден път „Интервю с вампир“. Все още се учудвам как след толкова години този филм не е успял да ми омръзне. Харесвам този филм не, защото е филм с вампири, а защото е филм с вампири, за които ако поставиш на везните безсмъртието на душата и безсмъртието на тялото, тялото в почти всички случаи губи. „Интервю с вампир“ е филмът, заради когото обичам Брад Пит, мразя Том Круз и сърце не ми дава да нарека Кирстен Дънст глуповата и лишена от талант.

„Интервю с вампир“ (с оригинално заглавие Interview with vampire: The Vampire chronicles) е базиран на едноименния роман на Ан Райс. Историята започва с това, че журналистът Даниел Малой отива да вземе интервю от мистериозния Луи дю Лак и постепенно е принуден да осъзнае факта, че слуша историята на двеста годишен вампир. А историята на Луи не е история, която бихте искали да пропуснете. И тя започва така: по време на пътуването си из земите на Новия свят вампирът Лестат пристига в Ню Орлиънс и там случайно среща младия земевладелец Луи дю Лак. Луи е съкрушен от загубата на жена си и дъщеря си и води живот, който бавно го приближава до смъртта. Дали от скука или от желание да се сдобие със спътник Лестат решава да дари Луи с дара на безсмъртието. Но вместо да бъде вечно благодарен и безкрайно щастлив младият Луи започва бунт срещу новата си същност. След години прекарани в самосъжаление и пиене на животинска кръв Луи намира малката Клаудия, която току що е загубила майка си и моли Лестат да спаси момиченцето, като го превърне във вампир. Желанието на Луи обаче ще доведе до последствия, които самият той ни най-малко не е очаквал. Той не просто няма да получи опрощение за живота си на прокълнат, но и ще трябва да продължи да живее с резултата от избора, който е направил. Избор, който се оказва не толкова страшен за него, колкото ужасяващ и фатален за малката Клаудия. Защото да погубиш душата на човек, копнеещ за смъртта е едно, но да погубиш душата на дете – съвсем друго. „Интервю с вампир“ не е толкова разказ за вампира и безсмъртния му живот, не е и разказ за чудовището, което копнее за човешка кръв, спи в ковчег и гледа с превъзходство на света около себе си. „Интервю с вампир“ е разказ за това, че отказът да се приемем такива каквито сме в крайна сметка ще ни отведе до момента, в който сами ще искаме да излезем встрани от пътя. Защото какъв е смисълът тялото да е безсмъртно, ако душата вътре е отдавна мъртва.

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s