365

Предизвикателствата никога не излизат от мода. Около мен всички или предизвикват някого или отговарят на предизвикателство или предизвикват сами себе си. Има ги всякакви от тичане и катерене през надяждане и надиграване до безумните на моменти списъци „100 неща които трябва да…“. Аз не си падам по предизвикателствата, но в крайна сметка, колкото и да не ми се иска трябва да призная, че понякога те се явяват цел, в която има доста смисъл и път, който всеки трябва да извърви поне веднъж.

Затова стартирам мое собствено предизвикателство.В следващите 365 дни (като е предизвикателство ще е стандартно) ще направя по една публикация за всяка от любимите си детски книги (приказки, разкази, повести, романи и поезия). И тъй като съм алергична към литературната критика и необичам да уча хората какво и как да четат никой не бива да очаква литературен анализ.

И така, като за начало:

the_neverending_story_by_goldendaniel-d3k437e

Михаел Енде, „Приказка безкрай“

„Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.
Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фикс идея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора — толкова страсти.
За Бастиан Балтазар Букс това бяха книгите.
Само който никога не е прекарвал по цели следобеди над една книга и не е чел с пламнали уши и разрошена коса, забравил къде се намира, без да усеща ни глад, ни студ…
Само който никога не е чел на светлината на фенерче, завит презглава с одеялото, защото татко или мама, или някоя загрижена персона е загасила лампата с добронамереното обяснение, че вече е време за сън, защото утре трябва да се става рано…
Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи, защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите, с които е преживял толкова приключения, които е обичал и на които се е възхищавал, за които е треперил и се е надявал и без които животът му се е струвал празен и безсмислен…
Само който не е изпитвал подобно нещо, вероятно не ще проумее онова, което направи сега Бастиан.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s