„Аз искам да си ида с вяра“

Денят разсветнал гасне вече,

безмълвно спуска се нощта.

Защо и мъките сърдечни

не си отидат с вечерта!

До божия престол нетленен

възнасяй плахия ми глас –

О, Богородице, смирено

и с обич те приветсвам аз:

Аве Мария!

Животът  труден гасне вече

настъпва мракът на смъртта.

Тук всеки е на край обречен,

душата литва от гръдта.

Молба последна, блян най-жарък

чуй, Майко божия, от мен:

аз искам да си ида с вяра

и да възкръсна преблажен!

Аве Мария! “

„Аве Мария“, Карл Май

Advertisements