А от тук накъде?

„Всеки ден по една страница“ старото златно правило на писателите. Казват, че така се създавали навици, слагал се ред в разхвърляните мисли и се създавал доста текст за бъдеща редакция. А по-добре да задраскваш със замах, отколкото да седиш пред празния лист.

Аз обаче не съм писател, въпреки че преди години и аз исках да напиша книга. Аз съм археолог. Бях археолог преди да реша, че ми трябва кратка почивка. Преди кратката ми почивка да се превърне в четири годишна пауза. И преди археологията да се превърне от занаят в хоби. И преди да се оплета в документация и скучни сметки. Така, че днес имам нужда от откриване на нова пътека. Скромна съм. Не искам път. Дори не искам пътека, покрита с позлатени павета и водеща към далечен изумруден град. Искам само една обикновена прашна пътека.  В този ред на мисли смятам да се вслушам в съвета на писателите. Може да не е по една страница на ден, но поне по един абзац на ден все трябва да съм способна да напиша.

 

2fa177969587bab53a12c2e20cad778a

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s