Stranger things have happened

van_gogh__s_room_by_christian_richter-d5rypzs Goddamn this dusty room
This hazy afternoon
I’m breathing in this silence
Like never before

This feeling that I get
This one last cigarette
As I lay awake and wait
For you to come through that door

Oh, maybe, maybe, maybe
I can share it with you
I behave, I behave, I behave
So I can share it with you

You were not alone, dear loneliness
You forgot but I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

I’m not alone, dear loneliness
I forgot that I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

You’ll dream about somewhere
A smoke will fill the air
As I lay awake and wait
For you to walk out that door

I can change, I can change, I can change
But who do you want me to be? I’m the same, I’m the same, I’m the same
What do you want me to be?

You were not alone, dear loneliness
You forgot but I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

I’m not alone, dear loneliness
I forgot that I remember this
You were not alone, dear loneliness
You forgot but I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

I’m not alone, dear loneliness
I forgot that I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

Foo Fighters, „Stranger things have happened“ („Echoes, Silence, Patiance & Grace“)

picture – „Van Gogh’s room“ by Christian Richter

Реклами

… То бе сън – и сънят бе тъй кратък…

729839_53Ти бе радост за мене мечтана,

ти бе всичко за мене в скръбта

като остров зелен в океана,

като ручей звънтящ в самота!

Ти бе храм сред цветя в пролет ранна

и за мен бяха тези цветя!

То бе сън — и сънят бе тъй кратък —

и крила пак нощта разпростря…

„Забрави! Отмини по-нататък!“ —

всуе бъдния ден ме огря.

Над отминалий ден в спомен сладък

моят дух неподвижно замря.

 

А в душата — под скръб и умора —

сетни лъч догоря без следа!

И солената морска вода

безутешно оглася простора:

„Навсегда — навсегда — навсегда —

на прострелян орел пак във взора

не запалва живота звезда!“

 

И нощите ми — призрак кошмарен, —

и — без теб! — моите тягостни дни

ме зоват в онзи край легендарен,

дето твойта походка звъни.

О, в какъв ли пак танц лъчезарен!

Над какви ли въздушни вълни!

 

„На една в Рая“ – Едгар Алън По

 

Още вчера…

„Тихо –

както вали.

Тихо –

както боли.

Тихо.

Тихо.

Тихо –

снежинките засипаха сърцето ми.

Сърцето ми, по-пусто от градините

на София, напълно изоставени

от скитници, мечтатели и влюбени

(Умираше засипано сърцето ми.)

И моята носталгия единствено

ме стопляше със детските си хълбоци

и викаше насреща ми: приятелю,

не вярвай, че морето е измислица.

Морето съществува – и достатъчна

е вярата ти в някакво приятелство,

за да израсне бавно пред очите ти.

Морето се изправи пред очите ми.

Водата му със гъвкаво движение

се чупеше в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени, цветовете му

очакваха нетърпеливо слънцето.

Изнемощели лягаха делфините

в прегръдките на хладните течения

и сенките им падаха стремително

над рибите… И рибите се плашеха.

И рибите живееха… И някъде

из дъното – сарматско – на душата ми

изплуваха най-смътните ми спомени…

…Хрилете ми изгаряха от въздуха.

И перките ми блъскаха дърветата.

И люспите ми падаха по пясъка

хилядолетия преди сълзите ми…

О, рибите живееха… Не бързайте.

Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.

По стъпките ни към небето – нашата

съдба на ужасени победители…

Не знаете вий колко е мъчително

и колко е опасно – да се връщате

отново към морето си – потресени,

че в себе си морето не намирате.

Морето ни (О, загубо) във себе си

ний първо го убиваме… Не бързайте,

лъчисти вий – нежни, да излизате.

Не знаете вий – откъде ще знаете

жестоката ни нужда да обичаме…

И колко ни е трудно да обичаме

не знаете вий… Мисля си понякога,

че любовта е чувство към морето ни –

бездънното, най-синьото, безкрайното,

в което ний преди сме съществували.

Навярно ни е било много хубаво,

когато непрекъснато сме плували.

И затова след всички перипетии,

които сме преминали – единствено

любовното ни чувство е останало –

ний винаги се влюбваме в някого.

Обичаме ли – носиме телата си

с космическата лекота на рибите.

И откъде е странното мълчание

на влюбените? Откъде е странната

и хармонична пластика – над думите?

(Над думите с които ний отчаяно,

заместихме езика на очите си…)

…Как искаме ний вечно да обичаме,

но толкова е трудно да обичаме –

до края да се радваме на себе си.

Аз няма да говоря за казармите,

парадите, казармите, убийствата –

ще премълча военното безумие,

защото ще умра от отвращение.

Аз ще възпея святото мълчание

на влюбените… Скока им над Думите.

Езика на телата – и в очите им.

Дълбокото им сродство със делфините.

Морето се отдръпна пред очите ми.

На дъното му се усмихва лятото.

Случайното докосване на хората

отекваше дълбоко във сърцето ми.

А хората се качваха в трамваите

и влизаха – разменяха си поздрави.

Отърваха с усмивки от косите си,

лицата си, ръцете си, палтата си,

безпомощните люспи на снежинките…

И светеха за Някого очите им.

И светеха за Някого лицата им.

И светеха за Някого ръцете им

тихо –

както вали.

Тихо.

Тихо.

Тихо.“

„Морето“ – Христо Фотев

Балада за обратните истини

На врага се осланя човек
и е петимен всеки за глад,
който спи като пън, е нащрек,
вкус на плява – каква благодат,
колко смел е превитият врат,
нежност има в сърцето от лед
и почтеност във злия пират,
а на влюбен умът му е в ред. 

На изгнаника пътят е лек,
чист е, който се къпе в разврат,
изнудвачът – на почит човек,
луда радост – ритникът отзад,
лицемерът е верен събрат,
най-добре е да нямаш късмет,
всичко бяло е в черния цвят,
а на влюбен умът му е в ред.

Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът – духовно богат,
жив е, който лежи във ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
всеки пъзльо е смел акробат,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред.

Вас ви дразни подобен похват?
Изигран, аз съм всъщност богат.
Йезуитът е доблестен гад.
От трагизъм сме смешни наглед.
Няма истини без маскарад.
А на влюбен умът му е в ред.

Франсоа Вийон – „Балада за обратните истини“
Превод от френски Васил Сотиров, 2000

 

снимка на деня: 2105161-lg

взета ето от тук – http://photo.net/photodb/member-photos?user_id=563923

Небо етого дня – ясное

Наскоро по 1-ва програма даваха биографичния минисериал за Сергей Есенин. По този повод се присетих, че преди години гледах едно предаване по руската национална телевизия благодарение, на което започнах да следя доста усърдно кариерата на Сергей Безруков. Даваха някакъв концерт, по време на който Безруков изпълни „Щъркели“ на Владимир Висоцки. 

И до днес, вече пет години по-късно, все още трудно мога да повярвам, че някой е успял да вложи толкова душа и любов в тази песен и за пет минути да успее да ме накара да забравя, че това е песен на Висоцки, а никой не може да изпълни песен на Владимир Семьонович, така, както я изпълнява той.

Приятно слушане!

Търси се един брой спасител

Безспорен факт е, че Крисчън Бейл успя да спаси „Батман“. С тясното спомоществователство на Крис Нолън разбира се. Но все пак успя. Спасяването на „Терминатор“ обаче видимо не му се удаде. Това ми бе първото впечатление от прожекцията на „Терминатор: Спасение“. А останалите ми впечатления не бяха по приятни.

Дълго време отказвах да гледам 4-тия Терминатор по изключително лични емоционални причини. „Терминатор“ за добро или лошо бе прощапулникът ми на територията на американското научно-фантастично кино и като такъв заедно с последвалия го почти веднага „Пришелец“ представлява мил детски спомен. Като се има предвид какъв горчив вкус ми остави 3-тата част имах много лошо предчувствие и за новото творение. Особено с този режисьор и с липсата на Арнолд Шварценегер. Но все пак отидох да го гледам.

Изненадах се, че визуално филмът ми направи доста добро впечатление. Разбира се това веднага бе компенсирано от безличната музика. Потресаващата липса на смислен сценарий не е толкова учудваща, имайки се предвид, че все пак това е „Терминатор“ не „Списъкът на Шиндлер“. Добрите стари терминатори много ми липсваха, както и заигравката на Камерън с времето и пространството. Учудващо за мен приех отсъствието на бате Арни като логично за тази част от историята и по този повод се обидих сама на себе си. В крайна сметка, като изключим някои очебийни недоразумения – липсата на смислен пълнокръвен женски образ, например, което си е нещо доста важно за историята в „Терминатор“ и искреното ми учудване чий го дири в този филм Крисчън Бейл освен да позира и да крещи разбира се, „Терминатор: Спасение“ се оказа не чак толкова лошо преживяване. Много по добре от Номер 3 и интересно начало на нова трилогия (ако не им стиска да направят още две части, разбира се).

Специални бонус точки новото творение получава за очарователната кръстоска между терминатор и Шай Хулуд и още по-очарователния Антон Йелчин.

L’un sans l’autre

„L’un sans l’autre c’est un incendie
Un incident bien senti
L’un se dit prét à mourir pour l’autre, l’autre aussi
L’un sans l’autre c’est un incendie
Qui n’e’éteint pas de la vie
L’un soleil, l’autre lune
L’un soliel et l’autre lune

L’incednie
C’est l’un sans l’autre
L’incendie
C’est l’un sans l’autre

L’un sans l’autre c’est un incendie
De forêt ou d’euphorie
L’un déclare sa flamme au 102
L’autre au 201 le feu
L’un sans l’autre c’est un incendie
Aussi doué que la pluie
Tous les oui qu’ils se sont dits
Tous les oui qu’ils se sont dits

L’incendie

Vous avez saisi c’est fusionnel
L’un a ses idées et l’autre ses ailes
Alors les séparer devient criminel
A se faire incendier sur la grande échelle

L’incendie“

 

„L’incendie“  – Vanessa Paradis, „Divinidylle“, 2007

„I’m only sleeping“

„When I wake up early in the morning,
Lift my head, I’m still yawning
When I’m in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don’t wake me, no
don’t shake me
Leave me where I am
I’m only sleeping

Everybody seems to think I’m lazy
I don’t mind, I think they’re crazy
Running everywhere at such a speed
Till they find, there’s no need

Please don’t spoil my day
I’m miles away
And after all
I’m only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

Lying there and staring at the ceiling
Waiting for a sleepy feeling

Please don’t spoil my day
I’m miles away
And after all
I’m only sleeping

Keeping an eye on the world going by my window
Taking my time

When I wake up early in the morning,
Lift my head, I’m still yawning
When I’m in the middle of a dream
Stay in bed, float up stream

Please don’t wake me, no
don’t shake me
Leave me where I am
I’m only sleeping“

   The Beatles – „I’m only sleeping“

L n’D представя: „Gordoxa“

Във връзка с предишния си пост реших, че е хубаво да кажа по две – три думи за онези места в Мрежата, които посещавам с удоволствие и които често ми се случва да „цитирам“ независимо дали с текст, снимка или просто, като ги ползвам за вдъхновение.

Та, ето първото от тях:

„Gordoxa“ е псевдоним, под който се изявява една млада руска фотографка. Попаднах на нейни работи случайно преди около година и половина и бях впечатлена от начина, по който работи с фотоапарата. Особено, когато става въпрос за снимки в близък план. 

Ето това е профилът и в deviantArt.com – http://gordoxa.deviantart.com/

А това пък е личният и блог в darkDiary.ru – http://darkdiary.ru/users/Citizen

Приятно разглеждане!

„2000 light years from home“

3119974_largeSun turnin’ ’round with graceful motion
We’re setting off with soft explosion
Bound for a star with fiery oceans
It’s so very lonely, you’re a hundred light years from home

Freezing red deserts turn to dark
Energy here in every part
It’s so very lonely, you’re six hundred light years from home

It’s so very lonely, you’re a thousand light years from home
It’s so very lonely, you’re a thousand light years from home

Bell flight fourteen you now can land
Seen you on Aldebaran, safe on the green desert sand
It’s so very lonely, you’re two thousand light years from home
It’s so very lonely, you’re two thousand light years from home

The Rolling Stones- „Their Satanic majesties request“