Средновековна българска крепост Баба Вида

vidin_vida_kaniz

Средновековната българска крепост Баба Вида e разположена на голям завой на брега на р. Дунав в североизточната част на днешния град Видин. Първоначално тук е бил разположен късноримският кастел Бонония, възникнал през първата половина на Iв. сл. Хр. Бонония е съществувала  върху част от сегашния град Видин от средата на I век до края на VI (горната дата все още е спорна, тъй като за този период сведенията за дунавските крепости, влизащи в състава на Източната римска империя е оскъден.). От отбранителните съоръжения на Бонония най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида.

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.). От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени в непосредствена близост до  река Дунав. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес. Голяма част от сградите, построени по това време са останали неразрушени. По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век), а от втората половина на 14-ти век – и на независимото Видинско  царство. Градежът е характерен за тази епоха – камъни и тухли споени с хоросан. При полагането им в стените на замъка не е спазван някакъв определен ред.

Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна, която е по-ниска, свързана с 2 кули. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това била жилищната част на крепостта. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Баба Вида има един вход – от северната страна, където се намира входната кула. Над заобикалящия крепостта ров има каменен мост, който някога е бил дървен подвижен. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна лека постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници. 60-те г. на XX в. те са реставрирани като отчетливо е показана разликата между оригиналните и реставрираните части.

Не са често случаите, в които начело на списъка с проблеми на един културно исторически обект слагам призив за повече реклама. За съжаление обаче крепостта Баба Вида е от онези исторически обекти, за които поелите отговорността за опазването и управлението им смятат, че могат да се рекламират сами. И като казвам „сами” имам предвид  „съвсем сами”. На първо място баба Вида не притежава собствен сайт. Не, че е чак толкова задължително, но е препоръчително за обект, който зависи толкова много от способноста си да се издържа сам. Сайт, който събира на едно място цялата информация за обекта – от историята на замъка до работното време и цените на билетите  и  от легендите за Вида  до летните концерти и изложби би бил полезен, както за индивидуалния турист, така и за туроператорските фирми.

Трябва и сериозно да се обърне внимание на рекламните материали. От тази гледна точка  асортиментът на предлаганите такива на касата на баба Вида е малък.  По някаква много странна причина голяма част от обектите в България по отношение на предоставяне на базова информация, работно време, такси и други все още разчитат основно на Българския туристически съюз. Само че в пътеводителите на БТС има редица фактологически грешки, както и неактуализирана информация за часовете за посещение и цените на билетите.

Ако решите да си направите разходка из крепостта баба Вида сами без екскурзовод впечатление на първа обиколка правят няколко неща:  На първо място към настоящия момент крепостта баба Вида разполага с две информационни табла. Едното е каменният надпис в началото на моста, по който влизате в крепостта, а второто – план схема на стената срещу централният вход .

Ако професионално се занимавате с история (или с археология, както е в моят случай) това не би представлявало проблем. Но обикновения турист се нуждае от някои обяснителни бележки за това къде какво вижда и затова хубаво би било да се подберат няколко места, където има възможност да се поставят табла без това да пречи на общия изглед.  Не е задължително да са само указателни табели тип „1-ви крепостен двор“, „оръдейна площадка“ и т.н. Може да се направи нов осъвременен разгърнат план на крепостта. До входа, където е поставено стенобойното оръжие – да пише какво е и за какво служи. В една от кулите да се сложи табло с легендата за Баби Видини кули. Все пак това е средновековен замък. Освен средновековно студен той би могъл да бъде и средновековно романтичен.

След това идват експозициите във вътрешния крепостен двор. Параклисът е добра идея, изпълнена доколкото позволяват условията. Помещението, в което може да се снимате за спомен с изкуствен кон и изкуствени доспехи не  е чак толкова дразнещо след като размислиш за какво служи.  Но тъмницата е сериозен проблем. Тя е категорична проява на лош вкус. Вярно е, че сме във замък и той трябва да си има тъмница, но все пак. Тук може да се направи една експозиция на средновековните уреди за мъчение например. Една желязна девица би била в пъти по-плашеща от пластмасова кукла, виеща в тъмното.

Още няколко неща, които биха подобрили общото впечатление от „Баба Вида“ и биха я направили още по-атрактивна за туристи:  През 2006г. бившият затвор (по съвместителство караулно помещение и склад на крепостта ) бе реконструиран по проект „Красива България“ и пригоден за изложбена зала. От тогава до днес аз лично съм го виждала отворено два пъти веднъж на самото откриване и веднъж на конференция, посветена на „Европейската Година на различията“. И двете посещения само ме карат да съжалявам, че Видинският музей не се възползва максимално от новата си експозиционна зала. Тук спокойно биха могли да се представят временни фотоизложби, посветени на отделни моменти от историята на Крепостта и град Видин. Могат да се правят прожекции  на документални филми на иторическа тематика за  организирани групи български или чуждестранни туристи . Кулите на крепостта, до които има достъп изглеждат запуснати и се нуждаят от частичен ремонт, част от крепостният зид не е обезопасен и за петнайсетте години, в които почти всяко лято посещавам Баба Видини кули така и не видях вторият етаж със спалните помещения. Хубаво би било някой ден това последното да ми се случи, но доколкото разбирам ще е само след сериозна реставрация.

Освен във вътрешността на крепостта добре би било да се направят и някои подобрения в непосредствена близост до нея. Например по трасето на северната стена. Тук при портата, водеща към брега на Дунав не идват много хора. Основната причина е, че изглежда запуснато, а разходката покрай северната стена от едната порта до другата наистина си заслужава. Почистване на зида, една указателна табела и може би полагане на тясна пътека от плочи покрай трасето на стената – биха дали един нов поглед върху тази част от укрепителната система на средновековния Бдин.

vida6_big

Advertisements

Не си най-хубава в света

„Не си най-хубава в света
с тоз рът във сняг,
с тоз път във киша,
но само в тебе пролетта
тъй остро във гръдта ми диша.

О, да, и други като мен
ти случва се да изтерзаеш,
(а моят дял е удвоен
и доста ми тежи, „ше знаеш“),

но този дъх на мокра пръст,
на влажен бук и на топене –
как всичко туй околовръст
не е околовръст, а в мене!

И няма как, и няма как:
упреквам те, но тайно зная,
че – зла, добра – ще бъдеш пак
във мен дълбоко и до края,

че гдето и да имам път,
последен ще ми бъде този
към белия – отсреща – рът,
по бозавите коловози…“

Валери Петров – „Белият рът“

С малко закъснение, но все пак…

1 ви март

 „В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта „на чисто и червено“, че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.
    На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци – „мартенички“ или „байници“ (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни – със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.“

 

Честита Баба Марта на всички!

Да сте живи и здрави и винаги да имате повод за усмивка!