Интервю с вампир

 

 

 

Изображение

 

„The world changes, we do not, there lies the irony that finally kills us“

Преди няколко дни гледах за пореден път „Интервю с вампир“. Все още се учудвам как след толкова години този филм не е успял да ми омръзне. Харесвам този филм не, защото е филм с вампири, а защото е филм с вампири, за които ако поставиш на везните безсмъртието на душата и безсмъртието на тялото, тялото в почти всички случаи губи. „Интервю с вампир“ е филмът, заради когото обичам Брад Пит, мразя Том Круз и сърце не ми дава да нарека Кирстен Дънст глуповата и лишена от талант.

„Интервю с вампир“ (с оригинално заглавие Interview with vampire: The Vampire chronicles) е базиран на едноименния роман на Ан Райс. Историята започва с това, че журналистът Даниел Малой отива да вземе интервю от мистериозния Луи дю Лак и постепенно е принуден да осъзнае факта, че слуша историята на двеста годишен вампир. А историята на Луи не е история, която бихте искали да пропуснете. И тя започва така: по време на пътуването си из земите на Новия свят вампирът Лестат пристига в Ню Орлиънс и там случайно среща младия земевладелец Луи дю Лак. Луи е съкрушен от загубата на жена си и дъщеря си и води живот, който бавно го приближава до смъртта. Дали от скука или от желание да се сдобие със спътник Лестат решава да дари Луи с дара на безсмъртието. Но вместо да бъде вечно благодарен и безкрайно щастлив младият Луи започва бунт срещу новата си същност. След години прекарани в самосъжаление и пиене на животинска кръв Луи намира малката Клаудия, която току що е загубила майка си и моли Лестат да спаси момиченцето, като го превърне във вампир. Желанието на Луи обаче ще доведе до последствия, които самият той ни най-малко не е очаквал. Той не просто няма да получи опрощение за живота си на прокълнат, но и ще трябва да продължи да живее с резултата от избора, който е направил. Избор, който се оказва не толкова страшен за него, колкото ужасяващ и фатален за малката Клаудия. Защото да погубиш душата на човек, копнеещ за смъртта е едно, но да погубиш душата на дете – съвсем друго. „Интервю с вампир“ не е толкова разказ за вампира и безсмъртния му живот, не е и разказ за чудовището, което копнее за човешка кръв, спи в ковчег и гледа с превъзходство на света около себе си. „Интервю с вампир“ е разказ за това, че отказът да се приемем такива каквито сме в крайна сметка ще ни отведе до момента, в който сами ще искаме да излезем встрани от пътя. Защото какъв е смисълът тялото да е безсмъртно, ако душата вътре е отдавна мъртва.

 

 

 

Advertisements

The Art of Loneliness

„Спокойствие, пари, уют и слава …
Какво ли друго липсваше ми още ?
Земята под нозете ми бе здрава,
безветрено – небето в мойте нощи.
Живеех, трупах…. Докато във мрака
усетих във гръдта си страшна яма :
Очи захлюпих, изведнъж заплаках
аз всичко имах, само тебе нямах !
Любов велика птица полудяла,
ти трябваше да дойдеш с велика сила
да възкресиш душата ми умряла
праха й да сметеш от нейните крила.
Ти трябваше с дихание горещо
да я опариш цяла в тъмнината
за да усетя над камари вещи,
че съм последен просяк на земята.“

Дамян Дамянов

175785-1258670-7

 

„I found the silence“ by Martin Stranka

 

 

И животът бе миг. А мигът бе тъй кратък…

„От малък ми е мъчно за този ден“. Това написа един мой приятел в деня, когато почина Валери Петров. Аз не написах нищо. Стоях и гледах екрана на компютъра, чудейки се кой сега ще показва на хората какво е да си „преводач“. Защото макар и да бе прекрасен поет, писател и сценарист в моя живот Валери Петров присъства точно в ролята си на преводач. Този, заради когото познавам Джани Родари и Ръдиард Киплинг. Този, заради когото харесвам много повече Шекспир в превод на български, отколкото Шекспир в оригинал. Този, на чието погребение не искам да чувам колко добър човек е бил, колко приятели е имал и колко са го обичали. Искам да чуя само това:

„Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?“

Stranger things have happened

van_gogh__s_room_by_christian_richter-d5rypzs Goddamn this dusty room
This hazy afternoon
I’m breathing in this silence
Like never before

This feeling that I get
This one last cigarette
As I lay awake and wait
For you to come through that door

Oh, maybe, maybe, maybe
I can share it with you
I behave, I behave, I behave
So I can share it with you

You were not alone, dear loneliness
You forgot but I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

I’m not alone, dear loneliness
I forgot that I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

You’ll dream about somewhere
A smoke will fill the air
As I lay awake and wait
For you to walk out that door

I can change, I can change, I can change
But who do you want me to be? I’m the same, I’m the same, I’m the same
What do you want me to be?

You were not alone, dear loneliness
You forgot but I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

I’m not alone, dear loneliness
I forgot that I remember this
You were not alone, dear loneliness
You forgot but I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

I’m not alone, dear loneliness
I forgot that I remember this
Oh stranger, stranger
Stranger things have happened, I know

Foo Fighters, „Stranger things have happened“ („Echoes, Silence, Patiance & Grace“)

picture – „Van Gogh’s room“ by Christian Richter

Средновековна българска крепост Баба Вида

vidin_vida_kaniz

Средновековната българска крепост Баба Вида e разположена на голям завой на брега на р. Дунав в североизточната част на днешния град Видин. Първоначално тук е бил разположен късноримският кастел Бонония, възникнал през първата половина на Iв. сл. Хр. Бонония е съществувала  върху част от сегашния град Видин от средата на I век до края на VI (горната дата все още е спорна, тъй като за този период сведенията за дунавските крепости, влизащи в състава на Източната римска империя е оскъден.). От отбранителните съоръжения на Бонония най-добре са се съхранили основите на североизточната ъглова кула, които по-късно били вградени в Баба Вида.

Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство (X в.). От постройките от този период днес са останали сравнително малко. Най-запазена е стената и кулите, които са разположени в непосредствена близост до  река Дунав. Най-голямо разширение на крепостта има по времето на цар Иван Срацимир. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид близък до този, който има и днес. Голяма част от сградите, построени по това време са останали неразрушени. По това време Бдин е столица отначало на княжество (от втората половина на 13-ти век), а от втората половина на 14-ти век – и на независимото Видинско  царство. Градежът е характерен за тази епоха – камъни и тухли споени с хоросан. При полагането им в стените на замъка не е спазван някакъв определен ред.

Основният план на замъка не е претърпял големи изменения. Той заема площ 9,5 дка, обиколен със защитен ров с ширина 12 и дълбочина 6 м. Крепостта има форма близка до квадрат, ориентиран с ъглиге си по световните посоки, със страна около 70 м. Състои се от две стени – вътрешната е висока, с дебелина 2,2 м. и с 9 кули – 4 ъглови и 5 странични и външна, която е по-ниска, свързана с 2 кули. Заградената от вътрешната стена площ е застроена с прикрепени към нея засводени помещения, които обкръжават малък вътрешен двор. Това била жилищната част на крепостта. Помещенията са разположени на два етажа. Достъпът до горната тераса е осигурен с вити стълби и една рампа за изтегляне на оръдия, както и чрез дървени стълби в някои от кулите. Баба Вида има един вход – от северната страна, където се намира входната кула. Над заобикалящия крепостта ров има каменен мост, който някога е бил дървен подвижен. След входната кула се преминава в първия вътрешен двор. Кръгла каменна стълба води към втория вътрешен двор. В средновековието този вътрешен двор е бил по-обширен, в него се е издигала еднокорабна църква, сграда с масивен градеж и двуделна лека постройка. Тези градежи са били разрушени при изграждането на складове и караули в края на XVII – началото на XVIII в.

От XV в. замъкът изпълнява само защитни функции. Той е бил отново преустроен в края на XVII – началото на XVIII в., когато появата на огнестрелното оръжие поставя нови изисквания към този род съоръжения. Дострояват се още един ред помещения около вътрешния двор. Средновековните бойници са запълнени с каменен градеж, зъберите са оформени с нови бойници. 60-те г. на XX в. те са реставрирани като отчетливо е показана разликата между оригиналните и реставрираните части.

Не са често случаите, в които начело на списъка с проблеми на един културно исторически обект слагам призив за повече реклама. За съжаление обаче крепостта Баба Вида е от онези исторически обекти, за които поелите отговорността за опазването и управлението им смятат, че могат да се рекламират сами. И като казвам „сами” имам предвид  „съвсем сами”. На първо място баба Вида не притежава собствен сайт. Не, че е чак толкова задължително, но е препоръчително за обект, който зависи толкова много от способноста си да се издържа сам. Сайт, който събира на едно място цялата информация за обекта – от историята на замъка до работното време и цените на билетите  и  от легендите за Вида  до летните концерти и изложби би бил полезен, както за индивидуалния турист, така и за туроператорските фирми.

Трябва и сериозно да се обърне внимание на рекламните материали. От тази гледна точка  асортиментът на предлаганите такива на касата на баба Вида е малък.  По някаква много странна причина голяма част от обектите в България по отношение на предоставяне на базова информация, работно време, такси и други все още разчитат основно на Българския туристически съюз. Само че в пътеводителите на БТС има редица фактологически грешки, както и неактуализирана информация за часовете за посещение и цените на билетите.

Ако решите да си направите разходка из крепостта баба Вида сами без екскурзовод впечатление на първа обиколка правят няколко неща:  На първо място към настоящия момент крепостта баба Вида разполага с две информационни табла. Едното е каменният надпис в началото на моста, по който влизате в крепостта, а второто – план схема на стената срещу централният вход .

Ако професионално се занимавате с история (или с археология, както е в моят случай) това не би представлявало проблем. Но обикновения турист се нуждае от някои обяснителни бележки за това къде какво вижда и затова хубаво би било да се подберат няколко места, където има възможност да се поставят табла без това да пречи на общия изглед.  Не е задължително да са само указателни табели тип „1-ви крепостен двор“, „оръдейна площадка“ и т.н. Може да се направи нов осъвременен разгърнат план на крепостта. До входа, където е поставено стенобойното оръжие – да пише какво е и за какво служи. В една от кулите да се сложи табло с легендата за Баби Видини кули. Все пак това е средновековен замък. Освен средновековно студен той би могъл да бъде и средновековно романтичен.

След това идват експозициите във вътрешния крепостен двор. Параклисът е добра идея, изпълнена доколкото позволяват условията. Помещението, в което може да се снимате за спомен с изкуствен кон и изкуствени доспехи не  е чак толкова дразнещо след като размислиш за какво служи.  Но тъмницата е сериозен проблем. Тя е категорична проява на лош вкус. Вярно е, че сме във замък и той трябва да си има тъмница, но все пак. Тук може да се направи една експозиция на средновековните уреди за мъчение например. Една желязна девица би била в пъти по-плашеща от пластмасова кукла, виеща в тъмното.

Още няколко неща, които биха подобрили общото впечатление от „Баба Вида“ и биха я направили още по-атрактивна за туристи:  През 2006г. бившият затвор (по съвместителство караулно помещение и склад на крепостта ) бе реконструиран по проект „Красива България“ и пригоден за изложбена зала. От тогава до днес аз лично съм го виждала отворено два пъти веднъж на самото откриване и веднъж на конференция, посветена на „Европейската Година на различията“. И двете посещения само ме карат да съжалявам, че Видинският музей не се възползва максимално от новата си експозиционна зала. Тук спокойно биха могли да се представят временни фотоизложби, посветени на отделни моменти от историята на Крепостта и град Видин. Могат да се правят прожекции  на документални филми на иторическа тематика за  организирани групи български или чуждестранни туристи . Кулите на крепостта, до които има достъп изглеждат запуснати и се нуждаят от частичен ремонт, част от крепостният зид не е обезопасен и за петнайсетте години, в които почти всяко лято посещавам Баба Видини кули така и не видях вторият етаж със спалните помещения. Хубаво би било някой ден това последното да ми се случи, но доколкото разбирам ще е само след сериозна реставрация.

Освен във вътрешността на крепостта добре би било да се направят и някои подобрения в непосредствена близост до нея. Например по трасето на северната стена. Тук при портата, водеща към брега на Дунав не идват много хора. Основната причина е, че изглежда запуснато, а разходката покрай северната стена от едната порта до другата наистина си заслужава. Почистване на зида, една указателна табела и може би полагане на тясна пътека от плочи покрай трасето на стената – биха дали един нов поглед върху тази част от укрепителната система на средновековния Бдин.

vida6_big

„It’s not the hair color, It’s the crazy“

689429_39

“There speaks the passion and the rebellion that go with red hair. My second wife had red hair. She was a beautiful woman, and she loved me. Strange, is it not? I have always admired red-haired women. Your hair is very beautiful. There are other things I like about you. Your spirit, your courage; the fact that you have a mind of your own.“

Agatha Christie, „Destination Unknwon“

Не забравяй да бъдеш щастлив!

„Умира бавно този, който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този, който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този, който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното,за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети. Не умирай бавно…. Живей днес… Не забравяй да бъдеш щастлив!“

Пабло Неруда

 

bravrainbow

Kinetoscope: „After Earth“

За толкова години така и не успях да стана фен на М. Найт Шаямалан. В работата му има нещо, което ме притеснява, но това нещо така и не успя да получи име и затова само гледам филмите му, колкото да отбележа, че съм ги видяла. Без излишно вглеждане и без задълбочени анализи. Но „After Earth“ бе така старателно оплют още преди да излезе, а пък след като излезе на мен взе, че ми хареса, че реших да стартирам новата си кино рубрика с него. И така:

After-Earth-Movie-HD-wallpapers-2013-Movie-stills-strom

„After Earth“, 2013

режисьор – М. Найт Шаямалан, сценаристи – М. Найт Шаямалан, Гари Уита, Уил Смит

в ролите – Уил Смит, Джейдън Смит, Зои Кравиц, Софи Оконедо

Някъде в бъдещето планетата Земя най-после е успяла да се отърве от присъствието на рода хомо сапиенс сапиенс. Последният е бил принуден след тежка екологична катастрофа да си потърси нов дом и сега обитава планета наречена „Нова Прайм“. Мечтата за ново начало обаче е помрачена от войнствено настроени извънземни с неясно потекло, неясни подбуди и неясни цели (унищожи нещо, защото трябва да го унищожиш не е ясна цел, независимо какво ви казват някои), но за сметка на това „въоръжени“ с крайно агресивен биологичен вид, който хората са нарекли „урси“. Урсите са гротескни същества, които Майката Космос е създала слепи, но за сметка на това надарени със способността да „надушват“ страха. Целенасочен, методичен и безмилостен противник. Единственото оръжие, което хората притежават срещу тях е специална група рейнджъри, известни като „фантоми“ – бойци, които умеят да потискат такава силна първична емоция като страха до степен, позволяваща им да станат невидими за урсите. В този прекрасен нов свят живее Китай (Джейдън Смит), момче, отчаяно стремящо се да стане рейнджър поради една единствена причина – неговият баща е Сайфър Рейдж (Уил Смит), първият и най – известен фантом. И както всеки син, така и Китай иска да получи одобрението на баща си, а ако му се отдаде възможност и да стане по-добър войник от него. Като компенсация за положените усилия в тренировъчния лагер момчето получава екскурзия до друга планета. Но по време на полета космическият кораб, с който пътуват Китай, баща му и група рейнджъри попада в метеоритна буря и катастрофира в джунглите на добрата стара Земя.

Сбогувала се веднъж с човешкия род обаче Земята не го иска обратно. Уютният дом се превърнал в екстремно място за оцеляване. Оцелелите след катастрофата Китай и Сайфър трябва да изпълнят една почти непосилна задача – да се доберат до озовалата се на няколко дни път задна част на кораба, където да намерят резервния комуникатор, с чиято помощ да изпратят сигнал за помощ. И тъй като Сайфър е тежко ранен честа да изпълни мисията се пада на младия Китай. А освен всичко останало някъде в джунглата дебне освободилата се от клетката си урса, която екипажът на кораба е прекарвал с цел осигуряване на по-реалистични тренировки на новите попълнения от рейнджъри. Оттук нататък започва едно класическо приключение, по време на което младият герой, наставляван от баща си не само трябва да достигне успешно целта, но и да пребори чудовището и да преоткрие себе си.

Нещата, които успях да харесам в новата творба на Шаямалан:

Преродената Земя е много красива и пълна с живот. Историята макар и не нова е разказана правилно. Въпреки, че това е филм, чието действие се развива в далечното бъдеще хай-тек технологиите са сведени до наличието на космически кораби и облекло, което си сменя цвета, ако притежателят му е в опасност. Дърво, кожа и старомодни хладни оръжия – това използват хората след столетия прекарани далече от Земята.  Уил Смит е почти напълно лишен от емоции – роля, с която досега си мислех, че му е невъзможно да се справи. Зои Кравиц прави малка, но заслужаваща си да бъде гледана роля.

И някои критики: Джейдън Смит трябва да се упражнява повече и много по-упорито преди отново да го пуснат на голям екран. Историята на места беше мъничко недоразказана. Уж негостоприемната Земя прояви негостоприемствеността си с един паразит, стадо павиани, гигантски орел с майчински инстикти и странни климатични прояви. … А – и вулкан.

В общи линии „After Earth“ се оказа един приятен за гледане филм. Само дето идеята на Уил Смит да се снима със сина си този път за разлика от „The Pursuit of Happyness“ за съжаление не е успяла да проработи напълно. В настоящия момент Джейдън е това, което Уил никога не е бил – трудно изразяващ емоции, неуверен и лишен от чар. Ако играеха по- отделно едва ли щеше да личи толкова, но когато споделят един и същи екран разликата се набива на очи.  А това няма как да не повлияе на филма като цяло.