Пътешествие от този до онзи свят
“Such times are rare, such times are fleeting, but always bright when caught, measured, hung, and later regarded in times of adversity, there in the kinder halls of memory, against the flapping of the flames.”
― Roger Zelazny, A Night in the Lonesome October
Честит 100 годишен юбилей на писателя, преводача, човека, който ми подари Киплинг, Родари и вярата, че хората могат да бъдат добри.
Ключето
Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.
Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам –
със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!
И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
– Какво още там дириш, остаряло момченце?
-Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.
Валери Петров
„I took Jack his slippers this evening and lay at his feet before a roaring fire while he smoked his pipe, sipped sherry, and read the newspaper. He read aloud everything involving killings, arsons, mutilations, grave robberies, church desecrations, and unusual thefts. It is very pleasant just being domestic sometimes.”
Roger Zelazny, A Night in the Lonesome October
Честит празник на Авиацията и Космонавтиката!
inspired by Pinterest 🙂
Writer’s block can be an author’s worst enemy. As an aspiring author, I’ve learned how to deal with writer’s block, but since I’m not a famous (or a particularly successful) author, nobody really cares about my opinion about it. I understand that. Maybe successful authors are more credible sources about writer’s block that I am. […]
via 4 Questions about Writer’s Block… answered by the pros! — Dysfunctional Literacy
„Всеки ден по една страница“ старото златно правило на писателите. Казват, че така се създавали навици, слагал се ред в разхвърляните мисли и се създавал доста текст за бъдеща редакция. А по-добре да задраскваш със замах, отколкото да седиш пред празния лист.
Аз обаче не съм писател, въпреки че преди години и аз исках да напиша книга. Аз съм археолог. Бях археолог преди да реша, че ми трябва кратка почивка. Преди кратката ми почивка да се превърне в четири годишна пауза. И преди археологията да се превърне от занаят в хоби. И преди да се оплета в документация и скучни сметки. Така, че днес имам нужда от откриване на нова пътека. Скромна съм. Не искам път. Дори не искам пътека, покрита с позлатени павета и водеща към далечен изумруден град. Искам само една обикновена прашна пътека. В този ред на мисли смятам да се вслушам в съвета на писателите. Може да не е по една страница на ден, но поне по един абзац на ден все трябва да съм способна да напиша.
Денят разсветнал гасне вече,
безмълвно спуска се нощта.
Защо и мъките сърдечни
не си отидат с вечерта!
До божия престол нетленен
възнасяй плахия ми глас –
О, Богородице, смирено
и с обич те приветсвам аз:
Аве Мария!
Животът труден гасне вече
настъпва мракът на смъртта.
Тук всеки е на край обречен,
душата литва от гръдта.
Молба последна, блян най-жарък
чуй, Майко божия, от мен:
аз искам да си ида с вяра
и да възкръсна преблажен!
Аве Мария! “
„Аве Мария“, Карл Май
Light and Darkness 